Финансовият контрол върху дейността на политическите партии у нас не трябва да се извършва от Сметната палата. Това заяви Ясен Лазаров от Института за развитие на публичната среда (ИРПС) по време на пресконференция в БТА на тема: "Проблеми и препоръки за партийното финансиране в България. Представяне на резултати от проучването "Партийното финансиране в България".

Откриха 275 несъответствия в имуществени декларации на администрация и политици

Откриха 275 несъответствия в имуществени декларации на администрация и политици

Публикуваната от Сметна палата информация дава широка възможност на други заинтересовани лица да провеждат необходимите разследвания

Целта на проучването "Партийното финансиране в България" е да се намери правилният път за извършването на реформа в областта на партийното финансиране у нас. В началото на пресконференцията Лазаров припомни проведения на 6 ноември миналата година национален референдум, на който беше поставен въпросът "Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите да бъде 1 лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори". Лазаров напомни и че на този въпрос 2 516 791 българи посочиха "ДА", което прави 72.1% от гласоподавателите.

И въпреки че резултатите от референдума нямат задължителен характер, те ясно сигнализират за волята на българите за законодателни промени по този въпрос. В този контекст Лазаров беше категоричен, че у нас са необходими обществен дебат и промени както за размера на държавната субсидия на политическите партии, така и като цяло в модела на партийното финансиране у нас, което изследва и проучването.

С приемането на Държавния бюджет за 2018 г. депутатите решиха отново да не променят държавната си субсидия, която към момента възлиза на 11 лв. за получен глас.

News.bg припомня, че право на държавна субсидия имат всички парламентарно представени политически партии и коалиции. Субсидия получават и политическите партии, които са събрали над 1% от вота на гласоподавателите, но които са участвали в изборите сами, а не като коалиции.

Депутатите решиха субсидията на партиите да остане същата

Депутатите решиха субсидията на партиите да остане същата

През 2018 г. политическите партии ще получават по 11 лв. за действителен глас

Според Лазаров в България се намират няколко актуални проблема на партийното финансиране. По думите му един от основните проблеми е свързан с това, че "на публичната субсидия се гледа като на награда, зависеща от изборния резултат". В тази връзка Лазаров представи "главните дефицити, които насърчават леността на партиите у нас".

Първи дефицит на партийното финансиране в България - приходи. Според Закона за политическите партии (ЗПП) дейността на политическите партии се финансира "от собствени приходи и от държавна субсидия". Според Лазаров приходите на партиите трябва да бъдат обвързани с задължително изпълнение на допълнителни обществени функции от страна на партиите като обучение на партийни активисти, изследователска дейност в сферата на държавното управление и други. Друг дефицит тук се наблюдава по отношение на липсата на оптимизиране чрез въвеждане на стандарти за разпределянето на субсидиите - тези стандарти могат да посочват какъв дял от субсидията трябва да се дава за партийни служители, за администрация, за външни услуги и други, а в родното ни законодателство такива стандарти няма. Според Лазаров у нас липсва обективен критерии за определянето на размера на субсидията. Към момента размерът на субсидията се определя от самите депутати с приемането на годишния бюджет, а преди време субсидията е била обвързана с размера на минималната работна заплата, например, "което беше доста по-справедливо".

Снимка 328993

Източник: ИРПС

Втори дефицит на партийното финансиране в България - разходи. Според Лазаров основен дефицит откъм разходите на партиите е това, че липсва публичност и отделна отчетност на разпределението на държавната субсидия. В отчетите на партиите няма отделни пера, които да отчитат финансовите разходи, които се покриват от публични средства. "Практически това създава проблем, защото като разглеждаме тези отчети, не става ясно за какво се харчи субсидията".

Лазаров коментира и липсата на законова дефиниция на понятието "други, присъщи за дейността на партията разходи". По думите му това перо заляга като основно в разходите на политическите партии у нас - 36% от всичките разходи на партиите за 2016 година са били за "други разходи". Лазаров категорично посочи, че такава дефиниция трябва да има, защото "реално погледнато тук може да влязат разходи за екскурзии до екзотични страни, подаръци с пари от партийната каса, хубави заплати на членове на партиите" и други като купуването на гласове, например. Тази критика се отнася за всички политически формирования у нас.

Снимка 328994

Източник: ИРПС

Трети дефицит на партийното финансиране в България - рестрикции. Според Лазаров рестрикциите са добре описани в родното ни законодателство - партиите не могат да извършват стопанска дейност, не могат да учредяват и да участват в търговски дружества и кооперации; партиите могат да получават дарение само от физическо лице и то в максимален размер от 10 000 лв.; Политическите партии не могат да ползват безплатно публичен административен ресурс и други. Според Лазаров изводът тук е, че рестрикциите по отношение на финансирането на политическите партии е добро. Проблемът е, че когато те не се спазват, се опира до тяхното правоприлагане и контрола на институциите.

Четвърти дефицит на партийното финансиране в България - публичност и отчетност. Тук Лазаров отбеляза, съществуват 3 вида регистри, които трябва да осигуряват тази дейност.

Първият регистър - публичен регистър на политическите партии в Софийски градски съд (СГС). Според ЗПП всяка ПП трябва да се регистрира в такъв регистър, където да се посочат името на партията, седалището ѝ, уставът, имената на членовете и ръководителите и други данни, необходими за осъществяването на граждански контрол. Този регистър обаче не съществува на сайта на СГС. Обяснението - за неговото създаване няма средства.

Вторият регистър - самите партийни регистри. Според ЗПП всяка ПП трябва да води публичен регистър за даренията и завещанията; произхода на дарените средства; за социологическите, рекламни и PR агенции, с които работи партията; за финансовите отчети на партията и други. Публичността на този регистър се осигурява чрез интернет- страницата на политическата партия. Според Лазаров обаче тези регистри у нас не са стандартизирани, което прати анализа им безкрайно труден - информацията се предоставя непълно и хаотично и липсва единна утвърдена форма за представяне на данните.

Политиците забравят да декларират парите на съпрузите си

Политиците забравят да декларират парите на съпрузите си

При депутатите най-често се среща недекларирането на пари от други дейности

Третият регистър - в Сметната палата се създава единен публичен регистър на парите, коалициите и инициативните комитети, регистрирани за участие в изборите. В този регистър се публикува информация за даренията, документи за произхода на средствата, финансовите отчети на партиите и други. Според Лазаров обаче този регистър просто събира разнообразни данни за партийното финансиране, но не дава информация за различните дялове на изразходваните средства. Информацията в този регистър също така не подлежи на сравнителен анализ, файловете са във формат, затрудняваш вторичния анализ на данните и тяхната обработка и други.

Накратко, гражданите не могат разберат, а от там и да контролират дейността на политическите партии, защото дори и да има публичност и отчетност, то тази информация не е разбираема.

Пети дефицит на партийното финансиране в България - финансов контрол. "Самият контрол от Сметната палата в общи линии е вменен на институцията до толкова, до колкото политическите партии представят пред нея своите отчети, а тя извършва одит за тяхната дейност." Според Лазаров Сметната палата не проверява сигнали на граждани и публикации в медии за дейността на партиите. По думите му Сметната плата трябва да бъде органът, който контролира публичното финансиране на политическите партии до толкова, до колкото не съществува друга институция, която да се заема с тази дейност. "Но Сметната палата е назначена от парламента и съществуват предпоставки тя да не е напълно независима в дейността си", допълни анализаторът.

Радан Кънев не помни каква е била държавната субсидия през 2011 г.

Радан Кънев не помни каква е била държавната субсидия през 2011 г.

Сега субсидията на партията му е около 1 милион лева

По време на конференцията бяха представени и някои добри практики, които се използват в други държави по света като Германия, Франция, Великобритания и САЩ.

Въз основа на дефицитите и чуждестранните практики Институтът за развитие на публичната среда достига до няколко генерални извода. Изводите са представени по-скоро като препоръки за започването на един конструктивен и експертен доклад по темата.

Първа препоръка - регламентиране и оптимизиране на държавната субсидия. Според Ива Лазарова от ИРПС този въпрос трябва да се разгледа в контекста на нуждата от цялостна реформа в областта на партийното финансиране у нас. По думите ѝ определянето на размера трябва да зависи от броя на гласовете, но и трябва да става въз основа на обективни критерии като средната работна заплата, например.

Според Лазарова трябва да съществуват и съотношения между държавното финансиране на партиите и техните собствени доходи - 50% от държавна субсидия и 50% от частни доходи. Тя предложи и 80% от субсидиите да бъде харчена за политическите централи, а 20% да бъде допълнителна субсидия. Според Лазарова ако партиите започнат да връщат неусвоените средства в бюджета на държавата, това би ги принудило да извършват дейност през целия период, а не само покрай избори.

Втора препоръка - увеличаване на дела за собствени приходи. ИРПС предлага "таванът" на годишните дарения от физически лица да се увеличи от 10 на 15 хиляди лв. Според ИРПС трябва и юридическите лица да могат да даряват, стига ЮЛ да е с установена собственост и ясни органи на управление. Критерият тук - даренията към партиите да бъдат обвързани с активите и финансовите отчети на самите юридически лица.

Трета препоръка - подробно регламентиране на разходите. Според ИРПС трябва да се въведе изрична забрана средствата от държавната субсидия да се използват за дарения, както и детайлно да се регламентира въпросът за присъщите и необходими разходи на политическите партии. Трябва да има и норми за различните видове разходи.

Четвърта препоръка - повече публичност, отчетност, прозрачност. Трябва СГС да създаде регистър, за да се увеличи възможността за граждански контрол върху ПП. Трябва да има и единна форма, в която партиите да представят отчетите си - както партийните, така и финансовите отчети пред Сметната палата. Информацяита трябва да бъде унифицирана, за да може да се използва за други анализи.

"Възраждане" обвини ГЕРБ за намалената субсидия

"Възраждане" обвини ГЕРБ за намалената субсидия

След закон „Антивъзраждане” ще има специални закони за медии и за хора

Пета препоръка - реален финансов контрол. Според ИРПС финансовият контрол върху партиите трябва да се прехвърли от Сметната палата към специално създаден и независим орган за контрол на партийното финансиране. Този орган може да бъде структура към ЦИК, имайки предвид независимостта на комисията от политическите движения. Според ИРПС трябва и да се обмисли възможността дейността по контрола на партийното финансиране да се прехвърли към бъдещия единен орган за борба с корупцията.

Независимият орган за контрол на партийното финансиране освен последващ контрол по законосъобразност и контрол по документи, трябва да осигурява и текущ и материален контрол и контрол за ефективност, ефикасност и икономичност. Основен акцент в дейността му трябва да бъде и контролът върху безплатното използване на публичен административен ресурс. По този начин ще се повиши доверието в държавните институции, категорични са от ИРПС.

Слави Трифонов спретна протест пред НС
Обновена

Слави Трифонов спретна протест пред НС

Иска обсъждане за въвеждане на мажоритарен вот