Все повече българи искат да напуснат страната

Миграционната нагласа към 2011 година нараства. Хипотетични желания за миграция имат все повече хора. 200 000 души посочват, че не искат да живеят повече в България.

Това сочат резултати от изследването „Българската диаспора в Западна Европа - трансгранична мобилност, национална идентичност и развитие" представи екип от статистици, социолози и икономисти от УНСС и Института за икономически изследвания към БАН. Ръководител на екипа е доц. Веселин Минчев - Институт за икономически изследвания на БАН.

Екипът провежда различни анкетни проучвания от 2000 година насам, като се опитва да поддържа методика на наблюдение на миграционните процеси. В това изследване се проучват емигрантите в Испания и Германия, за това как се организира българската диаспора на място, правят се също анкети в страната. Изследването в страната е приключено през месец април, а проучването на българските емигрантски общности в Испания и Германия ще продължи до средата на юни.

Данните са от работа на терен за периода 2007-2011 година. През 2007 година изследването е правено в рамките на мащабно проучване за Фонда на населението на ООН. Данните са доста интересни. Изследва се миграционният потенциал в България, завърналите се и потенциални мигранти.

През 2007 година се наблюдават високи нагласи за краткосрочна миграция, нагласите за постоянна миграция са слаби. 60 000 души са били с нагласа за преселване, като не повече от 10 % от тези хора са реализирали намеренията си.

„Ние вече сме член на ЕС и е нормално при разликата  стандарта на живот българите а искат да живеят по-добре", изтъква изследователският екип.

България не привлича население, а по-скоро губи население. „Не сме конкурентноспособни. Германия, Англия и Испания привличат образовано и трудоспособно население, а ние не правим нищо в тази насока", изтъкна доц. д-р Веселин Минчев - ръководител на изследователския екип.

Изследването констатира, че миграционната нагласа към 2011 година нараства. Хипотетични желания за миграция имат повече хора. Сред предпочитаните дестинации през 2011 година са Германия и Англия, а през 2007 година това са били Испания и Гърция. След 2007 година дестинации като Турция и Белгия като предпочитани за миграция отпадат.

Екипът изследва факторите, които сдържат и факторите, които подтикват към емиграция. Преобладават икономическите причини за временна миграция. Семейните причини и амбицията за професионална реализация отстъпват по-назад може би заради загуба на някои илюзии след членството ни в ЕС

На предложен вариант за отговор на въпроса за причината на миграция „Просто не желая да живея повече в България" в абсолютни цифри това важи за 200 000 души. Това е една от лошите новини на изследването. Това е едно връщане към 2001 година, когато данните на подобен въпрос са в същия порядък.

Изследването констатира, че към 2007 година над 10 % от домакинствата имат членове, работещи зад граница.

През 2011 година броят на тези домакинства е нараснал. Към 2011 година броят на завърнали се емигранти в резултат на кризата е около 450 000 души. Текущите мигранти са около 650 000 души. В същото време се установява, че средномесечният доход на българската миграция нараства. Нараства средногодишната сума на спестяванията на българските мигранти зад граница. Ежегодните спестявания на този тип мигранти не е по-малко от годишните парични трансфери към страната.

Изследването констатира, че нараства продължителността на престоя в страната при завърналите се мигранти.

От мигрантите, които са се завърнали, около 47 % са се върнали в страната по семейни или здравословни причини; около 40 в резултат на кризата, а около 20 % са се завърнали временно и търсят опции за връщане обратно.

Българските мигранти посочват, че отношението на местните хора към тях е било коректно. Завърналите се мигранти не се оплакват от отношението на местните жители в страните, за които става въпрос.

Другият изследван въпрос е организирането на българската диаспора в двете страни, които са взети за база на проучването. Прави впечатление, че преобладават срещи в българските заведения. Диаспората не е особено активна по отношение на организиране на форуми и религиозни чествания.

На въпрос дали се интересуват от събитията в страната една пета от тях не проявяват интерес. По-активен интерес към случващото се в страната проявяват хората на средна възраст между 35 и 50 години.

През годините се проследява и въпрос, който дава представа за нагласата на нашето общество към миграцията. Установява се, че за последните 10 години общедтвото е станало по-толерантно към възможността да се търси реализация извън страната.

На въпрос дали очакват тенденцията на нежелание да се живее в България да се задълбочи изследователският екип посочва, че тази тенденция не е свързана само с икономическата ситуация.

Макар че този въпрос е обект на друго изследване - за семейните модели и миграцията, изследователите посочиха, че миграцията в резултат на смесени бракове е малка. Според тях смесените бракове, смесените съжителства са много важни, но те не са основният модел на миграция. Смесените семейства са малко. Любопитна е обаче една констатация в тази насока - като се погледнат регистрите на обредните домове в София, прави впечталение, че близо половината от сключваните бракове са смесени.

Малко са миграциите заради встъпване в брак или партньорство. Може би преди 10 години тази тенденция е била по-силно изразена, но сега не е така.

Точният брой на текущата миграция трудни може да се установи точно. Това изследване ни връща до 2006 година. Текущите мигранти са 200 000 души и цифрата може да изглежда твърде малка, но става въпрос за домакинства, чиито семейства са тук. Изцялжо преселилите се домакинства са извън обхвата на това изследване. Извадката е представителна. Данните от изследването на терен в Испания и Германия ще бъдат представени в края на юни.

В Испания в момента има около 170-180 000 български мигранти, а инвестициите в недвижима собственост на българската диаспора до днес са в размер на 2 милиарда евро. На 25 юни 2011 година в Мадрид ще се състои събор на българските мигранти. Българската диаспора в Мадрид издава и вестник „Нова дума". От вестника обаче са обидени на премиера Бойко Борисов, който при последното си посещение в Испания не е дал интервю за вестника. Интересно е, че в българските асоциации в Мадрид се включват и много емигранти от Македония.

Българската мигрантска общност в Испания е девета. На първо място са румънските мигранти.