"Вестниците не са това, което бяха, и никога няма да бъдат. Първопроходниците на журналистиката, за които се казва, че мерят "секундите на историята" и с еднаква тежест могат да пребият с един удар и муха, и министър, са в тревожно развитие в застой. Общата картина показва, че доверието в медиите като цяло е в упадък."
Това пише в изследването на вестникарския пазар "Печат. Вестник за вестника", изготвено от екипа на Асоциацията на българските журналисти в България (АЕЖ - България).
Има ли обаче този процес обратна тяга?
През последните няколко години в България бяха положени поредица усилия да се разбере кой е реалният собственик на всяка отделна медия. Законодателни изменения, които се обсъждат в крачка, предлагат частични решения в тази посока и донякъде тези процеси доведоха до осветляване на собствеността. В същото време те не дават пълен отговор на въпроса как и кой контролира съдържанието на медиите. Това е основният мотив на Асоциацията на европейските журналисти-България да предприеме проучване в тази посока.
АЕЖ използват за изследването интердисциплинарен метод - анализ на финансовите потоци, на рекламния пазар, на съдържанието. Екипът, ангажиран с проучването, използва отворени бази данни и проследява имат ли и към кого задължения издателите, както и дали получават външно финансиране.
За да потърсим взаимните влияния между факторите, които определят съдържанието на медиите - дали това, което влиза в медийната фуния като финансов и друг ресурс, има връзка с това, което излиза от нея - публикациите? Решихме да насочим първите си усилия към обществено-политическите вестници в България като флагмани на свободното слово.
Източник: АЕЖ-България
Целевата група на изследването са 10-те най-влиятелни хартиени издания у нас, които все още се продават на вестникарския пазар - 7 всекидневника и 3 седмични вестника. През наблюдавания едногодишен период на анализа (1 май 2017 - 30 април 2018 г.) авторите на доклада са регистрирали 15 678 информационни единици.
В хода на анализа са взети предвид и гледните точки на главните редактори на изданията. "С някои от тях проведохме срещи, други отказаха категорично, а трети не намериха време", пишат от АЕЖ и допълват, че са изпратили на всички главни редактори въпроси за това, как те виждат проблемите на вестникарския пазар. В асоциацията пристигнал обратно само един отговор.
Целта на изследването, "макар и по детски наивна, е чрез повече публичност да започне трудният процес на връщане на доверието към българските медии".
Изводите от проучването:
Картината от проучването на АЕЖ показва, че в по-голямата си част българските издатели имат и други бизнеси, които са в най-различни сфери.
Изцяло в сферата на неизвестното са бизнес интересите на най-голямата медийна група - на депутата Делян Пеевски. В декларациите си пред Сметната палата и Комисията за противодействие на корупцията и незаконно придобитото имущество той декларира участия в различни търговски дружества в чужбина. Именно през тези дружества той генерира десетки милиони приходи като физическо лице през последните години. Къде са регистрирани те и какъв е предметът им на дейност е абсолютна загадка.
Издателят на "24 часа" ("168 часа" ЕООД, която издава и седмичника "168 часа", който също е част от изследването) Венелина Гочева е единствената в изследването, която няма участия в други бизнес сфери.
Иво Прокопиев и Теодор Захов, които са собственици на "Икономедиа", имат интереси във възобновяемите енергийни източници, недвижимите имоти и интернет технологиите. Издателят на "Сега" Сашо Дончев има интереси в недвижимите имоти и енергетиката.
Собственикът на "Труд" Петьо Блъсков и неговият баща, който е главен редактор на изданието, се занимават със строителство, което се финансира предимно от една банка, а в някои от случаите имотите, върху които се строи, са придобити от Столична община.
Общо 7 от 10 издания се печатат в печатница "София принт инвестмънт", която е построена със средства от фалиралата КТБ и е собственост на офшорно дружество.
Това е малка част от информацията, събрана в рамките на изследването. Тя се базира единствено на официални и общодостъпни източници и е лесна за проверка.
Един от най-големите парадокси на българския медиен пазар е, че въпреки намаляващите приходи и отрицателни баланси за сериозна част от заглавията те не намаляват с толкова, колкото би се очаквало предвид намалените приходи.
По данни на Националния статистически институт през 2010 г. в България са се издавали 60 всекидневника, а през 2016 - 44. Статистиката не отчита броя на онлайн медиите, но е напълно логично да се предположи, че те са се увеличили сериозно през този период. Накратко, въпреки спада в приходите много заглавия оцеляват.
Медийният пазар все по-малко прилича на пазар, още по-малко медиен
Българският вестникарски пазар по принцип има две лица. От светлата му страна са професионалните и качествени издания, които се опитват да печелят пари, като продават повече вестници и реклама в тях. Собствениците и журналистите в тези вестници знаят, че продажбите им зависят от доверието към медиите, затова интересите на читателите са на първо място. В тъмната страна на вестникарския пазар са изданията, които продават не тираж и реклами, а редакционното си съдържание. Тези издания съществуват противно на нормалната бизнес логика само защото собствениците им търгуват с влияние.
В краткосрочен план търговията с влияние носи някакви печалби на издателите, но в дългосрочен вреди много. Ощетени са всички хора, които разчитат да получават честна и обективна информация, за да си съставят мнение и да взимат решения какво да правят в работата си и живота като цяло. Злоупотребата с медийна власт ощетява също и всички останали медии, защото подкопава доверието към журналистиката.
Всички тези обективни фактори направиха българските медии неатрактивен бизнес както за международните, така и за българските стратегически или финансови инвеститори. Последва масова смяна на собствеността на медийния пазар в България, като от него се отдръпнаха повечето чужди инвеститори. На пазара на печатни медии не остана нито един.
През 2010 г. германската Westdeutsche Allgemeine Zeitung продаде най-голямата издателска група в България на група инвеститори с преобладаващи български представители.
През 2011 г. шведската медийна група Bonnier продаде в. "Пари" на най-голямата група за икономически медии "Икономедиа".
През 2013 г. шведската група Sanoma Magazines International се изтегли от пазара след няколко трудни години за бизнеса си. Групата продаде онлайн медиите си, обединени в "Нет инфо", на Радосвет Радев - собственик на първото частно радио в България - "Дарик". Бизнесът със списанията, част от който са Cosmopolitan, ELLE, Harper"s Bazaar, Men"s Health, National Geographic, "Блясък" и др., остана в ръцете на българските съдружници на Sanoma - Красимир и Димитър Друмеви. Така изданията останаха в ръцете на местни играчи.
С днешна дата те са със сериозно разклатен бизнес модел и неясно бъдеще.
Проучването бе представено днес, 1 ноември - Деня на народните будители.
Денят не е избран случайно, тъй като вестникарската традиция в България е свързана с будителството, информират от АЕЖ.
USD
CHF
EUR
GBP
