Българите, макар и бавно, свикват с пазара и с капитализма, но не могат да свикнат с голямото социално разслояване. Въпреки че на думи пазарните отношения се приемат, когато стане дума за конкретни измерения, хората у нас са скептични. Това сочат социологически данни, представени от Първан Симеонов при откриването на Младата кръгла маса, организирана от "Галъп интернешънъл" заедно с института "Иван Хаджийски".

Ако през 1992 и 1993 г. 40% са приемали, че е нормално хората да се разделят на бедни и богати, то през 2013 г. този дял нараства на 53%, а в момента е 57%. Същевременно намаляват дяловете на несъгласните - от 46% в началото на 90-те до 35% сега. По-малко са и колебаещите се.

Снимка 452209

Източник: Галъп интернешънъл

От "Галъп" отчитат, че неравенството се приема по-добре сред привържениците на реформаторската сила СДС през 90-те и сред тези на дясноцентристката сила днес - ГЕРБ, в сравнение с привържениците на БСП, която се самоопределя като лява.

При БСП едва сега с малко надделяват онези, които възприемат разслояването, докато преди години, и особено през 90-те, е било обратното.

Българите обаче са скептични, когато стане дума за конкретните измерения на неравенството.

Снимка 452210

Източник: Галъп интернешънъл

Те масово са съгласни с твърдението, че доходите на най-богатите не бива да надвишат повече от три пъти доходите на най-бедните. Това съгласие е устойчиво в годините и е характерно както за дясноцентристкия, така и за лявоцентристкия електорат у нас.

Според "Галъп" това може да е знак за обострена социална чувствителност пред неравенствата у нас, но може и да е липса на готовност да се приемат ежедневните характеристики на новото общество. Данните показват, че обществото ни е готово за пазарната икономика само на абстрактно ниво.

Българите като че ли приемат капитализма, но още не могат да приемат капиталистите, заключават от "Галъп".