Българите са с най-ниски заплати на Балканите, а след нас се нарежда само Албания. 

"Второто полугодие виждаме 11% ръст на средната работна заплата, ако се запази динамиката ще стигнем 15%. Произвеждаме повече, има растеж. Пазарът на труда се "нагорещява все повече, натискът на синдикатите също ускорява увеличението на заплатите". Това заяви Пламен Димитров, президент на КНСБ при откриване на международна та конференция на тема: "Жизнено равнище в центъра на вниманието на синдикатите", организирана от КНСБ и фондация "Фридрих Еберт".

Той отбеляза успех на кампанията на синдикатите "Искам 100 лв върху заплатата си". Статистиката показва, че СРЗ се е увеличил с 10%, което прави 96 лв. Някъде има увеличение 100-200 лв, но някъде е 30-40 лв. Въпреки това заплатите у нас са все още много ниски.

Президентът на КНСБ отбеляза, че над 400 000 работни места, загубени по време на кризата още не са възстановени.

Въпреки добрите икономически показатели работещите бедни са се увеличили от 7,8% на 11% и очевидно що се касае до разпределението има изкривявания.

Отчетено беше заявеното намерение на финансовия министър за 10% увеличение на заплатите в администрацията като добра първа стъпка.

Средната работна заплата в София е минала 1400 лв., затова 10% увеличение е малко, за да се навакса това увеличение в бюджетната сфера.

Изнесени бяха данни, според които най-високи заплати на Балканите получават в Словения и Гърция. Най-малко се плаща в България. Това сочи сравнителен анализ на средната работна заплата в Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Албания, Хърватия, Румъния, Словения, Македония. Само Албания е след нас.

За месец март 2017 г, средната работна заплата на Балканите в евро е 503 за България, 703 евро получават румънците, 1624 е в Словения, Албания-339 евро (2016г), в Хърватия - 1086, Македония - 537. Само в Сърбия СРЗ е като тази у нас. Данните са на националните статистически служби и народните банки на съответните страни.

По икономически дейности различията в заплащанията са още по-големи - при производството на напитки СРЗ в Сърбия е с 26,7% по- висока от тази у нас, при лекарствата - с 42%, при дейности по обслужване на сгради и озеленяване - с 34,2%. Само в Македония е подобно положението.

За второто тримесечие на 2017 г СРЗ е най-висока в сектора на информационните технологии - 3037 и на въздушния транспорт - 2721 лв. И най- ниска в персоналните услуги - 552 и ресторантьорството - 573 лв. Най- висок ръст спрямо второто тримесечие на 2016 г СРЗ бележи в Рибното стопанство с 48,1% и спомагателните дейности и добива с 31,2%.

Ценовото равнище у нас е по- високо отколкото в другите страни на Балканите.