С решение на Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург от 27 май 2025 г. 27 май 2025 г. за пореден път е осъдена за нарушаване на правата на дете. Това съобщават от сдружение с нестопанска цел (СНЦ) "Гласът на бащите".
От неправителствената организация изтъкват, че страната ни е осъдена по член 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС) за нарушаване на едно от основните човешки права - правото на личен и семеен живот. От сдружението отбелязват, че това е 11-ата присъда срещу България за нарушаване на правата на дете в последните години.
Присъдата е постановена по делото Н.П. и В.П. срещу България (жалба No 57184/22. Съдът в Страсбург приема, че българските власти са допуснали нарушение на конвенцията спрямо неотглеждащия родител и детето.
Общият извод на "Гласът на бащите" от всички дела е, че националните власти не са действали с необходимата грижа за защита правата на детето. От сдружението подчертават, че това не е формална формулировката, а повтарящ се ясен показател за системен провал на националната съдебна система, която в продължение на години е демонстрирала "поразителна" неефективност, забавяйки с месеци и години изпълнението на законови срокове и пренебрегвайки основни процесуални гаранции. "Този провал не може да бъде оправдан с бюрократични или институционални недостатъци - той е пряк резултат от липса на воля и отговорност от страна на институциите, които би трябвало да защитават правата на децата и да спазват върховенството на закона", коментират от организацията.
От "Гласът на бащите" привеждат и част от мотивите към решението на ЕСПЧ от 27 май:
- "Трудно е да се намери задоволително обяснение за действията на Софийски градски съд (виж параграф 6 по-горе) по отношение на забавянето при осигуряването на правото на контакт, което е било в центъра на исканията на първия жалбоподател".
- "С оглед на обстоятелствата - а именно, че производството по развод и попечителство, както и производството по връщане, неизбежно са повлияли на отношенията между родител и малолетно дете, които са било разделени за продължителен период от време - съдилищата (три български съдилища - Районен съд - Варна, Районен съд - Пловдив и Софийски градски съд, не са защитили интереса на детето - б. прев.) е трябвало да действат с изключителна грижа (вж. Рибич срещу Хърватия, No 27148/12, § 92, 2 април 2015 г.). За да защитят най-добрите интереси на детето, националните съдилища е трябвало бързо и адекватно да реагират на специфичната динамика на ситуацията, а не да чакат приключването на производството по връщане".
- "За да се предотврати ситуация, в която изтичащото време е от ключово значение, а не или въпреки, компетентните съдебни органи, решение за временен контакт, в очакване на резултата от другите производства, е трябвало да бъде взето много по-бързо, отколкото беше взето (сравни M.H. срещу Полша, цитирано по-горе, §§ 79-80). Следователно, националните власти не са действали с необходимата грижа."
От неправителствената организация прилагаме и цитат от Решение 101/24.02.2025 г. на ВКС, което извежда мотивите си от други осъдителни решения на ЕСПЧ срещу страната ни:
"Държавата има позитивно задължение да осигури на лицата зачитане на правото им на семеен живот. Приложимите общи принципи, които засягат ролята на държавата за закрила на отношенията между родители и деца, са очертани в множество решения, постановени от ЕСПЧ, описани например в § 101 от решение от 6.04.2017г. по делото "А. и други срещу България". Същината им се свежда до това, че отношенията между родители и деца са защитени по чл.8 ЕКЗПЧ и невъзможността на лицата да поддържат тези отношения изисква действия от властите. От националните власти се очаква да предприемат всички необходими мерки, така че да не се възпрепятства осъществяването на вече определения режим на лични контакти. Продължителното неизпълнение на определен със съдебен акт режим на личен контакт между родител и дете, особено когато родителят е бил активен и в продължение на дълъг период от време е търсел съдействие от властите, съгласно практиката на ЕСПЧ (вж. напр. решение от 1.02.2022 г. по дело "П. срещу България") е сигнал, че "предприетите мерки не са достатъчни, адекватни или навремени с оглед изпълнение на съдебното решение, както и с оглед възстановяването на връзката с детето". В случаите се установява, че властите не са изследвали в цялост многобройните оплаквания, не са проявили необходимото усърдие за предприемане на адекватни и водещи до позитивен резултат действия".
От "Гласът на бащите" коментират, че държавата в лицето на институциите, ангажирани със закрилата на детето, каквито са съдът, прокуратурата, полицията, Агенцията за социално подпомагане (АСП) и други, не полага необходимата грижа за най-слабите и най-беззащитните - децата.
От сдружението виждат съществен системен проблем в семейното право по отношение на децата, като посочват причините за него:
- Липса на качествено законодателство по темата, както и наличие на съществени пропуски в съществуващото такова. Както винаги, България е с 20-30 години назад и изостава съществено от тенденцията за въвеждане на споделено родителство в цяла Европа. Нещо повече - в Европейския съюз активно се налага тенденция за определяне на родителското отчуждаване като криминално престъпление.
- Абсолютната абдикация на държавата и институциите от правоприлагането. Въведена е мода на отказ от спазване на съдебни решения, без никакви последствия за извършителя на престъплението
- Социалната система в частта по закрила на дете на практика не работи. Социалните работници са неквалифицирани, но за сметка на това претоварени, често правят грешки или предприемат действия, които в крайна сметка водят до вреда над децата. Липсват отговорност - корупционна, директна от АСП и съдебен контрол за действията на служителите. А те са най-съществените, доколкото социалният доклад е ключов при решаване на делата за родителски права или развод.
- Фалшивото домашно насилие е най-новата тенденция в последните няколко години. Доколкото Законът за защита от домашно насилие има текстове, които превъзхождат СК, той се ползва директно за решаване на въпроси от семейното право. Въведената мода потвърди в прав текст зам.-председателят на Върховния касационен съд Мими Фурнаджиева пред парламентарната комисия по правни и конституционни въпроси на 26.02.2025 г.
От организацията отбелязват, че към момента се готви промяна в Семейния кодекс. Според "Гласът на бащите" внесените законопроекти решават частично проблемите, а подходяща редакция преди приемането им на второ четене може да създаде стабилна основа не само за семейното правосъдие и най-вече за защита на правата на децата, но и за частично преодоляване демографската криза у нас. "Тоест - решаването на проблемите с правата на децата е решаване и на проблем от значение за националната сигурност на България", изтъкват от сдружението.