Деца се настаняват извън семейството само след съдебно решение и при много крайни случаи на насилие, неглижиране и нарушаване на интереса на детето (склоняване към проституция, просия, трафик). Социалните работници и полицията извеждат деца само ако животът и здравето на детето са застрашени. Настаняването на дете извън семейството може да стане само при наличие на основания, определени в закон и винаги подлежи на съдебен контрол.
От Министерството на труда и социалната политика остро възразяват срещу манипулативните твърдения и неверните интерпретации в социалните мрежи, че от 1 януари 2020 г. ще влязат в сила законодателни промени, с които ще се даде възможност "да се отнемат деца в рамките на 24 часа без съдебна заповед по анонимни сигнали ".
В позицията, разпространена и до медиите, се посочва, и че твърденията, че с промените в законодателството се регламентират "нови основания и правомощия за отнемане на деца" са неверни. От Министерството прилагат и таблица със сравнение на законодателството, действащо в момента, като е посочено, че промени са се наложили, за да се синхронизират терминологията, възприета за отделните социални услуги и премахването на специализираните институции (сиропиталищата, бел.ред.) като форма на грижа за деца.
Категорично заявяваме, че разпоредбата на чл. 36г от Закона за закрила на детето цели единствено да се регламентира и подобри междусекторния подход и сътрудничество при случаи на насилие над деца, както и да осигури стабилитет при прилагането на Координационния механизъм при насилие, който действа от 2010 г., заявяват от МТСП. В наредбата са отразени основните дейности, разписани в Споразумението за сътрудничество и координиране на органите по закрила на детето при случаи на деца, жертви на насилие или в риск от насилие.
Съгласно действащите разпоредбите на Закона за закрила на детето (ЗЗД) органите за закрила на детето имат конкретни ангажименти и отговорности в съответните области - вътрешни работи, здравеопазване, образование и т.н. Ролята на действащия от 2010 г. Координационен механизъм за взаимодействие при работа в случаи на деца, жертви на насилие или в риск от насилие и за взаимодействие при кризисна интервенция е за изясняване и разпределяне на основните права, задължения, процедури и подходи на участниците при неговото прилагане.
От Министерството посочват още, че в Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето още от 2006 г. е регламентирано, че "анонимни сигнали не се разглеждат, освен в случаите, отнасящи се до насилие над дете". В същия закон и също от 2003 г. е регламентирано и "задължение за съдействие" като всяко лице, на което стане известно, че дете се нуждае от закрила, е длъжно незабавно да уведоми компетентните за това органи. Същото задължение има и лице, на което това е станало известно във връзка с упражняваната от него професия или дейност, дори и ако то е обвързано с професионална тайна.
От Министерството опровергават още едно твърдение, което се разпространява във форумите - че основанията за настаняване на дете извън семейството са променяни и разширявани.
Тези основания са регламентирани в чл. 25 от Закона за закрила на детето още през 2009 г. От ведомството припомнят и самите основания, според действащите вече от вече 10 години текстове, за мярка за закрила извън семейството:
- чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени;
- чиито родители, настойници или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето;
- чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат;
- което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие;
- в случаите по чл. 11 от Конвенцията от 1996 г.;
- чиито родители, настойници или попечители са се съгласили и отказват да прекратят участието му в предаване по смисъла на Закона за радиото и телевизията и с това се създава опасност за неговото физическо, психическо, нравствено и социално развитие.
Настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане, посочват още от МТСП.
В сегашната разпоредба е записано, че: "Настаняването на дете в семейство на роднини или близки, както и настаняването на дете за отглеждане в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или специализирана институция се извършва от съда".
Новият текст, който ще влезе в сила на 1.01.2020 г., гласи: "Настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство или в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се извършва от съда".
Същата е логиката и за направените промени в чл. 27, ал. 1 от Закона за закрила на детето. Действащата от повече от 13 години разпоредба гласи: "Настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или в специализирана институция се извършва със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето".
В променения текст, който ще влезе в сила на 1.01.2020 г., е записано: "Настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство и в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се извършва със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето".
В новата редакция няма нов смисъл и ново съдържание, а е свързана единствено с новата терминология във връзка със закриването на специализираните институции като форма на грижа за деца.
USD
CHF
EUR
GBP
