Европа ни съветва да обучаваме граничарите на човешки права

Отношението към мигрантите в България е лошо. Страната обаче е положила значителни усилия за справянето с предизвикателствата от мигрантската криза.

Това констатира доклад на Съвета на Европа за миграцията в България. Докладът е изработен от специалния пратеник на генералния секретар на Съвета на Европа по въпросите на миграцията и бежанците Томаш Бочек, който е бил на проверка в България в периода от 13 до 17 ноември 2017 година.

Евросъюзът дал убежище на половин милион бежанци през 2017 г.

60% от удовлетворените молби са в Германия

Като цяло докладът е критичен. В него се подчертават трудностите, които мигрантите преживяват, особено тези, преминаващи границата ни с Турция. Проблеми имало и при правото на бежанците да получат международна закрила.
Главните трудности, с които се сблъскват мигрантите у нас, са свързани с липсата на информация на разбираем език, лошите условия в центровете за настаняване, тежката административна процедура по разглеждане на молбите им за предоставяне на убежище, както и липсата на адекватна правна помощ.

Въпреки тези недостатъци обаче Бочек признава усилията на страната ни за справяне с предизвикателствата от мигрантската криза. "България положи стабилни и забележителни усилия, така че съвместно с подкрепата на ЕС, международни организации и няколко неправителствени организации, да получи голям брой мигранти и бежанци, които са пристигнали или преминали през страната през последните няколко години. През това време България неколкократно е променяла законодателства в областта на приемане на чужденци и предоставяне на убежище, както и е подсилила граничния контрол, така че да се предотврати незаконното навлизане на бежанци", пише в доклада.

Документът констатира, че като цяло отношението в страната ни към бежанците е отрицателно. "Общественото отношение към мигрантите и бежанците като цяло е негативно, докато използването на антимигрантска реторика в политическия дискурс се засилва покрай избори."

Каракачанов - най-активен по темата с бежанците

Политиците у нас насаждат реч на омраза

Според Томаш Бочек понастоящем в България има малко пристигащи бежанци. Такъв е броят на тези, които търсят убежище в страната ни. Предвид тези обстоятелства родната ни система за предоставяне на убежище не е подложена на "стрес-тест".

Ако миграционният натиск към България обаче се засили, страната ни ще трябва да предприеме по-нататъшни мерки за разработването и осигуряването на по-устойчива система за предоставяне на международна закрила на нуждаещите се, както и да гарантира интегрирането на тези хора в българското общество, което да стане в пълно съответствие с Европейската конвенция по правата за човека (ЕКПЧ) и други европейски стандарти.

Меркел иска напредък в системата на ЕС за предоставяне на убежище

Държавите, които очакват финансова подкрепа от ЕС, трябва да покажат солидарност за мигрантите

За да постигне тези цели, специалния пратеник на Съвета на Европа по въпросите на миграцията и бежанците Томаш Бочек препоръчва България да се възползва от експертната помощ на Съвета на Европа в някои области.

Първо, Съветът на Европа препоръчва у нас да се подобри достъпът на хората до международна закрила. За целта се препоръчва:

• Обучение на служителите на дирекциите "Гранична полиция" и "Национална полиция". Обучението трябва да предостави информация как да се осигури пълно зачитане на "принципа на неотблъскване", достъп до процедурите за предоставяне на убежище и идентифициране, както и подпомагане на мигрантите със специфични нужди и потребности, търсещи убежище у нас;
• Предоставяне на експертни познания за това как да се изгради система с квалифицирани преводачи, които да подпомагат граничните служители;
• Предоставяне на експертни познания относно превенцията на малтретирането на мигранти и бежанци от страна на органите на реда, както и ефективно преследване на такива действия и наказание на отговорните;
• Други.

Второ, Томаш Бочек препоръчва у нас да се гарантира, че условията за приемане на мигранти и бежански осигуряват необходимия жизнен стандарт, отчитайки различните нужди на тези хора, особено на хората със специфични нужни и потребности.

Търсещите убежище у нас - главно от Афганистан

Следват ги иракчаните и сирийците

Трето, препоръчва се България да предприеме действията, така че да гарантира, че мигрантите и бежанците не се подлагат на произволни арести. За целта Съвета на Европа препоръчва:

• Обучения на служителите на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) и дирекция "Миграция" към Министерството на вътрешните работи (МВР), чрез които да се предостави информация за актовете на Европейската конвенция за правата на човека и задълженията, произтичащи от тях;
• Предоставяне на експертен опит за създаването на система, чрез която да се предоставя адекватна правна информация на задържаните мигранти относно техните права и възможности да кандидатстват за убежище. Помощ при превод;
• Предоставяне на експертен опит за постепенното премахване на практиката за задържане на деца чрез законодателни промени. Тези промени трябва да гарантират, че децата у нас се задържат само в крайни случаи и след проучване на алтернативните на задържането методи;
• По-широко използване на алтернативните на задържането методи.

Четвърто, Съветът на Европа препоръчва в България да се засилят практиките за защита на децата чрез осигуряване на по-добри практики за оценка на възрастта на децата, както и настойничеството им. Децата имат нужда и от по-добър достъп до здравеопазване, образование и други услуги за подкрепа.

Пето, на бежанците и мигрантите, които ще останат в България, трябва да бъде осигурен пълен и ефективен достъп до социални и икономически права. За целта се препоръчва страната ни да обмени опит и практики с общините, с цел да се улеснят начините за осведоменост.

До 30 септември са постъпили 370 молби за закрила на деца-мигранти

10 000 са безследно изчезналите деца от началото на бежанската криза

Междувременно стана ясно и че нов доклад относно дейността на Съвета на Европа изказва "силно подозрение" за корупция в парламентарната асамблея на Съвета.

Подозрение за съществуващи корупционни практики в Съвета на Европа е база на частно разследване на независима група. Разследването е 10-месечно, а резултатите са публикувани в доклад от 219 страници.

Главните подозрения за корупционни схеми касаят действията на Съвета по отношение държави като Азербайджан, Испания, Италия, Сирия и други.

Сериозни са подозренията за корупционни действия около назначаването на Педро Аграмунт като председател на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ).

Председателят на ПАСЕ Педро Аграмунт подаде оставка

На 28 април бюрото на ПАСЕ даде вот на недоверие на Аграмунт