С ритуал и военни почести в Алеята на славата във Военна академия „Георги Стойков Раковски” бяха положени урни с гилзи и пръст от Копривщица, Панагюрище, Перущица, Батак, Враца.

На церемонията по повод 140-годишнината от Априлското въстание присъстваха парламентарният шеф Цецка Цачева, вицепрезидентът Маргарита Попова, доц.д-р Десислава Йосифова – заместник-министър на отбраната, акад. Стефан Воденичаров – председател на Българска академия на науките и на Националния комитет за честване на годишнината.

Сред гостите бяха кметове на градовете – борчески селища, Копривщица, Панагюрище, Перущица, Батак, Враца, Калофер, Клисура, Сопот, представители на обществени и военно патриотични организации.

Домакинът на събитието генерал-майор Тодор Дочев приветства гостите в „храма на българщината и на българската бойна слава – Военна академия „Георги Стойков Раковски”.

Снимка 229774

Източник: БГНЕС

В словото си академик Константин Косев припомни думите на един от първите историци на Априлското въстание, Захари Стоянов, че българите имат поминък и дебели вратове и такива трудно се хващат за оръжието.

„Тези хора, които все пак се хванаха за оръжието проявиха невероятен героизъм – луди хора, защо го направиха това нещо”, недоумява Захари Стоянов.

Акад. Косев посочи, че тази нишка в оценката на Априлското въстание продължава и при Димитър Страшимиров, който е събрал от цялата страна всичкия материал за Априлската епопея. Там пак откриваме тази печална нотка – луди глави, защо им трябваше, като и той преценява, че въстанието е неуспешно, авантюра.

„Колкото повече се отдалечаваме, толкова повече го виждаме, научаваме много за него. Започваме да го осмисляме – това не са луди глави, а перспективно мислещи хора, пред които свеждаме глави”, заяви историкът.

Той изтъкна ролята на българските национални революционери – Раковски, Левски, Ботев, вложили и много мъдрост в изработването на политическата стратегия на въстанието. „Да, те блестящо предсказаха значението на това, което са замислили да направят - само година и половина след въстанието е възстановена българската държава”, заяви акад. Косев.

Важното е, че след Втората световна война от чуждестранните архивохранилища и библиотеки, където се намират много документи за Априлското въстание, се виждат констатациите, че като военно действие не е нещо особено, но в политическо отношение се оказва, че довежда до блестяща победа.

В цяла Европа не могат да се похвалят с подобни национално-освободителни въстания, отбеляза историкът. По думите му, само нашето, Априлското въстание, което наричаха „мижаво”, се оказа блестящо единствено в Европа”.