Генералният директор на БНТ Уляна Пръмова и Управителният съвет на телевизията представи антикризисните мерки, които ръководството е решило да вземе. ;

БНТ не е нито извън времето, нито извън пространството, нито извън България", заяви Пръмова и обясни, че кризата се е отразила на националната телевизия. Мерките не са нито драстични, нито радикални, заяви тя и посочи, че не би било коректно да предприема крайни мерки, тъй като мандатът на двама членове на УС е към края си.

Въпреки предложенията за драстични съкращения на служителите в телевизията, за свиване на излъчването в ефир, и дори отпадането на една от програмите, Пръмова подчерта, че ръководството на БНТ е взело най-разумното решение - да завърши мерките, които вече са започнали.

Ще бъде преустановено сключването на договори за дейности, които не са приоритет и могат да бъдат отложени във времето. Предвижда се ограничаване до минимум на служебните командировки, както в страната, така и в чужбина. Ще бъдат намалени лимитите за ползване на служебни мобилни и стационарни телефони.

Редуцират се бюджетите на вътрешните продукции на БНТ средно с 25%, ще се предоговарят цените на външните продукции, като ще бъдат редуцирани средно с 20%. Изцяло ще бъдат спрени и представителните разходи.

Ще се закрият свободните щатни бройки, както и тези, които ще се освободят до края на годината от пенсионирани служители. Ще се оптимизират разходите за поддръжка на автомобили.
Предвижда се и затваряне на производствения цикъл на Дирекция Информация, както и преструктуриране на дирекция ТВ Производство. Повторно ще се редуцират бюджетите на вътрешните продукции.

Ръководството на БНТ ще приеме удължена лятна програмна схема, която ще влезе в сила поетапно и ще продължи от началото на световното първенство по футбол до 13 септември.
През това време много вътрешни и външни продукции ще излъчват повторения или ще отпаднат от програмата, което, по думите на Пръмова, ще доведе до значителна икономия на средства.

Към месец септември БНТ планира да няма неразплатени задължения, които към момента са 5 милиона лева към БТК и още други 500 000 лв. Единственото задължение ще остане към БТК, призна Пръмова и допълни, че с компанията и в момента се водят преговори за промяна на условията и цените по стария договор и за изготвяне на погасителен план.

Пръмова увери, че новото ръководство на БНТ няма да получи като наследство тежки финансови задължения с изключение на договорите за спортни събития, които по принцип се сключват преди самите Европейски и световни първенства. „Не смятаме, че след нас трябва да има потоп", заяви Пръмова и определи мерките като „остъргване до кокала".

Директорът допълни, че това са максималните съкращения, които БНТ може да направи, без това да се отрази на качеството на работата. „Когато се стигне до една такава ситуация, всички ще трябва да пострадат", заяви Пръмова и допълни, че в БНТ няма да има такива, които да не пострадат от кризата.
Уляна Пръмова заяви още, че се надява от другата година и на улицата на БНТ да изгрее слънце.

Генералният директор на националната телевизия, коментира и идеята за сливането на БНТ и БНР с думите: „Не са важни само идеите, но и тяхната реализация".

Тя направи сравнение с други западни обществени медии, които са слети в една, но по думите й, този тип медии са обединени отдавна и реформите и промените в тях са протичали едновременно. Пръмова заяви, че би приветствала тази идея, ако има гаранции, че това сливане на радио и телевизия ще стане по компетентен и професионален начин.