Българската екзархия в Истанбул, която повече от век и половина е сред най-важните институции за съхраняването на българската идентичност извън пределите на страната, трябва да продължи да се развива и да предава на младите поколения знанието за техните корени, език и култура. Това заяви президентът Илияна Йотова по време на среща с Настоятелството на Фондацията на православните църкви на Българската екзархия в Република Турция. Това съобщи пресслужбата на Президентството.

По време на разговора бяха обсъдени поддържането на храмовете, културните паметници и имотите на екзархията. Председателят на настоятелството Димитри Йотеф представи напредъка по реставрацията на църковните сгради и инициативите за укрепване на българската общност в Турция.

Йотова подчерта необходимостта от съвместни усилия между българската държава и екзархията за укрепване на националното самосъзнание сред младите хора. По думите ѝ съвременните дигитални технологии могат да помогнат за популяризирането на българската история, език и култура сред новите поколения.

Президентът отбеляза и нарастващия интерес към изучаването на български език сред българската общност в Турция, както сред децата, така и сред техните родители. Според нея това създава възможност повече млади хора с български корени да продължат образованието си в български университети.

Българската екзархия има особено значение за националната история. Създадена през 1870 г. с ферман на султан Абдул Азис, тя е първата официално призната българска институция в Османската империя и се превръща в един от най-мощните инструменти на Българското възраждане. Чрез мрежата от български училища и църкви екзархията подпомага утвърждаването на българското национално самосъзнание сред милиони българи в Тракия, Македония и Мизия.

Особено важна е ролята на т.нар. цариградски българи - заможни търговци, банкери, издатели, интелектуалци и общественици, които през XIX век превръщат Цариград (Истанбул), в един от най-важните центрове на българския обществен и културен живот. Именно там се издават български вестници, водят се преговори за църковна независимост и се формира значителна част от политическия елит на бъдещата българска държава.

След Освобождението много представители на цариградските българи се завръщат в България и участват в изграждането на администрацията, дипломацията, образованието и стопанството на младото княжество. Други остават в Истанбул и продължават да поддържат българските църкви, училища и благотворителни организации.

През XX век общността постепенно намалява вследствие на войните, политическите промени и миграцията, но Българската екзархия остава духовен и културен център за българите в Турция. Днес тя стопанисва исторически храмове като Желязната църква "Свети Стефан", която след мащабна реставрация отново се превърна в символ на българското присъствие на брега на Златния рог.

Според историците съхраняването на наследството на цариградските българи е важно не само за общността в Турция, но и за цялата българска нация, тъй като именно в Цариград се раждат много от идеите и институциите, които подготвят възстановяването на българската държавност през XIX век. Днес Българската екзархия продължава да бъде живата връзка между това историческо наследство и съвременните поколения българи.