Какво искат българите: таван на цените, строга държава и… комунизъм

Идеи, свързани с държавна регулация на цените на основни храни, плодове и зеленчуци (85,5%) и създаване на държавни магазини с цел намаляване на цените на храни, плодове и зеленчуци (72,7%) срещат широко одобрение сред българите. Това са изводите от социологическо проучване по поръчка на Министерство на земеделието и храните, проведено от "Галъп интернешънъл".

Тежка носталгия по соца тегне над българите

¼ от българите посочват 80-те години на XX век като най-доброто десетилетие

Причината за високите цени на хранителните стоки българите откриват най-вече у търговците - 79,1% от всички запитани смятат, че цената се покачва от и заради тях. Минимален дял от респондентите смятат (2,3%), че отговорни за високите цени са главно производителите, а 15,7% смятат, че и двете страни допринасят за това.

Винаги идеи и предложения, свързани с ограничаване или намаляване на цените (независимо от контекста), събират широка обществена подкрепа и в проучването събират одобрение от над 80%. Почти няма демографски различия в отговорите.

Малко по-нюансирана е подкрепата за държавен контрол на надценката сред най-младите респонденти, жителите на столицата и тези, чиито жизнен стандарт надвишава средния за страната. Разбира се, има вариации и според партийните предпочитания на респондентите.

По-възрастните респонденти са и по-склонни да търсят причината за високите цени у търговците. Подобни са нагласите и на жителите на големите градове. Относително по-големи (но отново по-малки от дяловете на отговорите "търговците") са дяловете в посока производителите сред най-младите респонденти, тези с висше образование и тези с доходи малко над средните за страната.

Автоматично критично е обществото ни по отношение на големите търговски вериги. Автоматизмите на негативизъм спрямо веригите достигат такава степен, че съществува почти единодушно в изследването убеждение, че веригите всъщност крият истинската си печалба и затова държавата трябва да ги принуди да я покажат и да платят реалните данъци.

Критиката към търговските практики идва в контекста на високи предпочитания за български произход на стоките. В столицата 87% смятат, че българските хранителни продукти не са достатъчно. В по-малките населени места този дял е по-малък - към 70%.

Източник: Галъп интернешънъл

Също така над 90% подкрепят държавното подпомагане на родното производство.

Интуитивно е и схващането, че българските хранителни стоки са по-качествени, посочват в коментара си социолозите.

При анализа на такъв тип индикатори следва отново да се има предвид високото ниво на инерционни отговори. То обаче също е свидетелство за силата на обществените инстинкти в тези теми, пишат от социологическата агенция.

В коментара си социолозите посочват, че на декларативно ниво българите безспорно изразяват единодушно предпочитание към българските хранителни продукти, но когато става дума за цена, най-възрастните респонденти поставят стойността на стоката преди произхода. Значителни групи в затруднено икономическо състояние, както и жителите на по-малките населени места, също посочват сравнително по-често, че цената все пак е определяща за тях, когато пазаруват хранителни продукти.

Най-голям дял от участвалите в изследването пълнолетни българи (40,7%) заявяват, че най-често пазаруват хранителни стоки в малки бакалии и квартални магазини. Значителен обаче е делът на респондентите, които казват, че закупуват основните хранителни стоки за дома от големите търговски вериги и хипермаркети (31,1%). Ако добавим към тях и тези, които предпочитат супермаркетите в близост до дома (25,2%), то оказва се, че повече от половината от българите пазаруват основно от онова, което за краткост обикновено се означава като търговски вериги и подобни.

Източник: Галъп интернешънъл

Минимален е делът на тези, които предпочитат, опитват или си позволяват открити и фермерски пазари, складове на едро, онлайн. Налице са очакваните различия в навиците за пазаруване, в зависимост от жизнените стилове.

Разбира се, когато става дума за плодове и зеленчуци, картината е различна и малките квартални бакалии и магазини (36,5%) и откритите пазари (28,3%) се оказват предпочитаното място за пазаруване, а супермаркетите и хипермаркетите запазват основно място, но отстъпват.

Пазаруването на плодове и зеленчуци от открити и фермерски пазари изглежда е относително по-разпространено сред най-младите, но и сред най-възрастните, както и жителите на по-малките населени места. Малките бакалии заемат водещо място сред всички възрастови групи с дялове от около една трета, а в малките градове и селата - до около две пети.

Като цяло българското общество е запознато с проверките за ценообразуването на хранителните стоки в големите търговски вериги - 84,8% твърдят, че са чули за тях. 15,2% не са запознати. Темата предполага интерес, а и автоматично позитивен отговор - над 90 на сто одобряват такъв подход, 6% изразяват неодобрение, а останалите не могат да преценят.

Източник: Галъп интернешънъл

Проучването е проведено от 14-19 март, CATI, 1% от извадката (база всички) отговаря на около 54 000 души. Абсолютна максимална грешка ± 3.1 при 50% дялове.