Над 30% от домакинствата в България нямат достъп до интернет в домовете си. Въпреки динамичното развитие на информационните технологии в България 32.2% от домакинствата у нас все още не използват благата на мрежата у дома. Това сочат данни на Националния статистически институт (НСИ) от изследване на информационното общество е домакинствата през 2017 година.
Повече от половината от домакинствата без достъп до интернет у нас посочват като причина за това липсата на знания и умения за работа в мрежата.
48.8% от тези домакинства смятат, че нямат нужда от интернет - те обясняват, че той не е полезен, интересен и други.
27.9% от домакинствата без достъп до интернет у нас посочват като причина за това липсата на оборудване и скъпите цени на техниката.
Според данните на НСИ 67.3% от домакинствата в България имат достъп до интернет, а 63.0% разполагат с настолен компютър, лаптоп или таблет. 66.9% от домакинствата са с осигурена бърза и надеждна широколентова връзка.

Източник: НСИ
За настоящата година домакинствата от Югозападния и Южния централен район на България са с най-висок относителен дял на домакинства с достъп до интернет, съответно със 70.5 и 70.4%. От средната стойност за страната изостават домакинствата от Югоизточния и Северозападния район, където с достъп до интернет са съответно 62.1 и 57.8% от домакинствата.
Домакинствата с деца използват по-активно глобалната мрежа и 87.2% от тях имат достъп до интернет при 62.0% за домакинствата без деца.
Данните на НСИ за достъпа до интернет от различните възрастови групи показват, че през 2017 година 58.8% от населението на възраст между 16 и 74 навършени години използва компютър всеки ден или поне веднъж седмично на работа, вкъщи или на друго място.
Най-активни потребители на компютри и интернет са младежите на възраст между 16 и 24 години, като съответно 82.8 и 88.1% от тях използват компютър или интернет всеки ден или поне веднъж седмично. С увеличаването на възрастта намаляват желанието и необходимостта от присъствие в глобалната мрежа и едва 16.3% от лицата на възраст между 65 и 74 години сърфират редовно, а 15.7% използват компютър в ежедневието.

Източник: НСИ
Мъжете са по-активни при редовното използване на компютри и интернет в сравнение с жените. 59.7% от мъжете използват компютри, а 63.0% - интернет, докато при жените относителните дялове са съответно 58.0 и 60.8%.
Статистиката на НСИ показва и значителни различия при редовно използващите компютри и интернет по образование - докато 89.8% от лицата с висше образование използват компютър в ежедневието си и 90.2% сърфират редовно в глобалната мрежа, то едва 27.7 и 32.0% от лицата с основно или по-ниско образование се възползват от възможностите, които предоставят съответно компютрите и интернетът.
Трудовият статус на лицата също се отразява върху активността им в използването на цифрови технологии. Най-често използват компютри учащите (95.6%), а 97.8% сърфират редовно.
Лицата, които редовно използват интернет, предпочитат мобилния телефон за достъп извън дома или работното място (85.3%), а 36.1% сърфират чрез лаптоп или таблет.

Източник: НСИ
Редовните интернет потребители най-често използват глобалната мрежа с цел комуникация. 97.4% от тях посочват, че използват интернет за телефонни или видеоразговори, участие в социални мрежи, изпращане/получаване на поща или споделяне на собствено създадено съдържание в уебсайт - текст, снимки, музика, видео.
Най- популярната социална мрежа у нас е Facebook, като 38.5% от редовните интернет потребители проверяват акаунта си по няколко пъти на ден. 87.0% от лицата използват глобалната мрежа за достъп до информация - четене на онлайн вестници, новини, списания,търсене на информация, свързана със здравето, или намиране на информация за стоки или услуги. Еднакъв е делът на използващите интернет за обществено и политическо участие (публикуване на мнения по обществени или политически въпроси в уебсайт, участие в онлайн анкети или гласувания) и с професионални цели (търсене или кандидатстване за работа по интернет, участие в професионални онлайн мрежи) - 13.0%.
Въпреки масовото навлизане на цифровите технологии в ежедневието ни почти три четвърти от лицата никога не са пазарували по интернет. Като основна причина 75.0% от тях посочват предпочитание към пазаруването на място, лоялност към магазините или просто навик. 15.5% нямат необходимите умения, за да извършат поръчка онлайн, а 10.9% имат опасения относно сигурността и поверителността на личните си данни. Немалко лица се притесняват от начина на доставка или връщане на стоките и възможностите за рекламация (9.3%) или пък не притежават разплащателна карта, която да позволява плащане по интернет - 8.2%.

Източник: НСИ
halo
на 08.12.2017 в 16:01:21 #1Последната графика е в точно съотношение с възрастовата структура на "БСП и съдружници", което пък обяснява кои точно 80% е имал предвид депутатът проф. Христов от БСП.