След 24 май: Радев реже бюджета на библиотеки, театри и читалища

Библиотеки, театри, читалища и други сценични институти са получили указания за съкращаване на бюджета си за тази година до 90% от миналогодишния, съобщава БНТ.

От години културният сектор е недофинансиран, заплатите са ниски, а желаещите да работят в него - все по-малко. Запазват се и тенденциите голяма част от българите да нямат реален достъп до култура.

От бранша посочват, че заплатите в сектор "Култура" и тази година остават по-скоро близки до минималната заплата, отколкото до средната за страната.

"Музейни, краеведчески сбирки, певчески дружества, литературни — всички тези неща са възникнали от ентусиасти и сякаш и досега се разчита, че тези хора на ентусиазъм ще трябва да работят. Когато доходът ти е 40 евро на ден и трябва да храниш семейство, тези хора се лишават от много неща", обясни Кирил Бинев, председател на НФ "Култура" към КТ "Подкрепа".

Михаела Василева, заместник-директор на РИМ - Благоевград, пък отбеляза: "Може би един служител с 20-годишен стаж, колкото мен, взима около 900 евро. Даже не знам дали е бруто или е чисто, заедно с клас, квалификация и други неща, които му се изчисляват".

По думи на Бинев един млад музеен работник, млад библиотекар, млад музикант започват с минималната заплата, което по негови думи е много недостойно.

Културата у нас: Повече хора ходят в музеи и библиотеки, намаляват зрителите в кина и театри

70 са радиооператорите в страната, а телевизионните - 123, по данни за 2025 г.

Освен ниското заплащане пари няма и за поддръжка. Покривът на Националната библиотека тече от години. И въпреки че библиотеките все пак са от онези звена, които получават държавно финансиране, да си творец на свободна практика рядко е устойчиво.

Василева заяви, че основните проблеми на музеите в страната като цяло са свързани с остарялата материална база. Това особено силно се отнасяло за фондохранилищата - помещенията, в които се опазва културното богатство на България.

По нейни думи състоянието им в голяма част от страната е застинало някъде през 70-те и 80-те години. Музеят в Благоевград в момента се ремонтира и е затворен за посетители. Това означава, че вече една година голяма част от собствените приходи ги няма.

Всяка година парите се увеличават, това е факт — бюджетът на Министерството на културата. Просто няма никаква прозрачност по тяхното изразходване", посочи Бинев.

Художникът Николай Колев пък коментира, че колкото и да е голям бюджетът, ако не стига до хората, които се занимават с изобразително изкуство, няма никакъв смисъл.

За поредна година от сдружение "Фабрика за идеи" изчисляват годишния индекс "Достъп до култура".

Оцеляване вместо изкуство: Страхуваме се да не се окаже, че хората могат и без култура

Интервю за News.bg за проблемите в културата в България

Установено е, че в някои от дейностите над 80% от българите не са посетили нито едно събитие.

Тенденциите, които се очертават, са културната пропаст между града и селото, както и по отношение на доходите и образованието.

Индексът измерва ползата от насочените държавни пари за култура, която в момента не е положителна.

"Ако виждаме някъде пробив на българската култура извън България, това се дължи изключително на упоритостта на артистите и на културния сектор", изтъкна Янита Танева, основател на "Фабрика за идеи".

Увеличение, макар и малко, има в посещаемостта на киното, библиотеките и концертите.

От Министерството на културата обясниха, че в момента извършват анализ за състоянието на ведомството и на база на резултатите ще бъдат направени предложения към бюджета.