От Института за пазарна икономика (ИПИ) припомнят, че от утре, 20 май, гражданите в страната ще работят за себе си.

Според изчисленията им въпреки тежкия удар на пандемията, през тази година консолидираните приходи в бюджета се очакват да достигнат 47,6 млрд. лв., а очакваният размер на брутния вътрешен продукт на страната за 2021 г. е 124,5 млрд. лв.

Ако се приеме, че всичко изработено от началото на годината отива в държавната хазна, то ще ни трябват 140 дни да я попълним. От тук следва, че 20 май е Денят на данъчната свобода за 2021 г. - най-късната дата за "данъчна" свобода през последните над 10 години.

Работим за държавата до 20 май

Работим за държавата до 20 май

По традиция ИПИ изчисляват Денят на данъчна свобода - за 2021 г. той е 20 май

От ИПИ изтъкват, че пандемията е нанесла своя удар върху бюджета. Преразпределението се е увеличило, като през 2021 г. се очаква консолидираните приходи да достигнат 38,2% от БВП на страната. След възстановяването от предходната криза, в един продължителен период - от 2013 до 2018 г. - приходите са в рамките на около 35-36% от БВП. Нарастването сега показва, че ролята на държавата в икономическия живот на страната се увеличава.

Това се потвърждава и от другата голяма промяна, а именно - значително по-високите публични разходи и свързания с тях голям дефицит, който се очаква да достигне 4,9 млрд. лв. през 2021 г.

Тези 4,9 млрд. лв. се равняват на над 14 дни за "отработване". По думите им това са допълнителните дни, през които икономиката е щяла да работи само за бюджета, ако е трябвало да покрие и планирания дефицит.

Снимка 531407

Източник: ИПИ

От Института наричат тези дни за "отработване", защото дефицитът в крайна сметка винаги тежи върху данъкоплатците - макар и отложено в бъдещето. Последните получават помощ от европейските граждани, като заложените помощи в бюджета са близо 4 млрд. лв. Трансферите от ЕС на практика ще ни спестят близо 12 дни работа за държавата.

Най-голямата тежест традиционно пада върху работещите българи. Денят на данъчна свобода за работещите настъпва по-късно, тъй като те попадат в обхвата на облагането върху доходите, в т.ч. попълването на осигурителните фондове. На фона на безпрецедентния срив на стопанската активност през първата половина на миналата година, работещите българи продължават да внасят все повече в държавната хазна. Наличието на различни разходни мерки в отговор на кризата е преди всичко благодарение на данъкоплатците, които понесоха пълната тежест на пандемията.