Институтът за пазарна икономика (ИПИ) представи свой алтернативен бюджет за 2025 г. преди служебното правителство да внесе предложението си за макрорамката за държавната хазна за следващата година. Съществен фокус в бюджета на ИПИ е поставен върху дефицита, който в средносрочен план трябва да изчезне.
Главният икономист на ИПИ Лъчезар Богданов открои другата цел на алтернативния бюджет - "охлаждане" на амбициите и обещанията в бюджета. Той обясни, че е хубаво да бъдат вдигнати заплатите с колкото се може повече, но въпросът е откъде ще дойдат средствата. "Охлаждане" на амбициите в бюджета, по думите на Богданов, не означава орязване, а става въпрос за реален приемлив ръст.
"Догонваме, конвергираме и имаме отворен пазар на труда, но въпросът е да има котва в бюджета. Може да има леко изпреварващ ръст на заплатите, но не много", посочи Богданов.
Лъчезар Богданов настоя и за реформи в администрацията и публичния сектор. Той отчете, че броят на заетите в публичния сектор се увеличил с близо 16 000 души, а в администрацията - с около 1000 души. Трябват ли толкова много хора да обслужват такова голямо население, запита Богданов, като постави още веднъж за размисъл и въпроса реформа в администрацията и публичния сектор.
Лъчезар Богданов отбеляза, че липсва фокус върху инвестициите, предприемачеството, иновациите, повишаването на продуктивността. Липсва каквато и да е фискалната политика, която да насърчава средносрочния и дългосрочен икономически растеж. Трябва да има политика, която да насърчава предприемачеството, бизнеса и инвестициите, настоя Богданов.
Той представи и мерките на ИПИ в областта на данъците и в сферата на разходите.
Мерки в сферата на данъците - ниски данъчни ставки, борба с всякакви вратички и заобикаляне на закона, премахване на преференциите, по-висока събираемост, данъчните стимул за разходи за иновации и развиване на развойната дейност, намаляване тежестта върху доходите.
Мерки в сферата на разходите - намаляване на заетите в публичния сектор, тавани на нормалното нарастване на разходите, насочване на социалните разходи и премахване на дефицита в средносрочен план, частни инвестиции в инфраструктура, капиталова програма, концесии.
Икономистът и бивши вицепремиер Николай Василев заяви, че няма нито една причина на света бюджетите да имат дефицит. Той отсече, че няма да подкрепи нито едни бъдещи финансови министри на страната, ако вкарват бюджет с дефицит. Василев също подкрепя да има съкращения в държавната администрация. Ако има 20% съкращения в администрацията, никой няма да разбере, че нещо липсва, смята той.
Петър Ганев, старши изследовател в ИПИ, пък представи сегашната ситуация в бюджета и икономиката на страната. Приходите в бюджета са устойчиво в рамките на 37-38% от Брутния вътрешен продукт (БВП). Приходната част на бюджета стои сравнително устойчиво и, ако се говори за дефицит след пандемията, не е заради срив в приходната част или много лоши изпълнения на приходите, а заради промяната на разходната част на бюджета, коментира той.
Ганев посочи, че разходите след пандемията са над границата от 40% от БВП. Ако се направи преглед в Централна и Източна Европа, на много места се предвижда увеличение на разходите.
Ганев отчете, че бюджетният дефицит след пандемията остава твърде висок. В периода 2020-2024 г. средният дефицит в бюджета е малко над 3%, добави той и открои, че решенията на 50-ото Народно събрание, които ще тежат за Бюджет 2025, са за ръста на заплатите в МВР, Министерство на отбраната и новото правило за разходите за висше образование.
USD
CHF
EUR
GBP
