Проектозаконът за личния фалит обслужва синдиците. Това твърди Асоциацията за защита на потребителите.

След направен анализ на предложения от Министерството на правосъдието и Министерството на иновациите и растежа проектозакон за личния фалит основният извод на АЗП е, че е нужна преработка на Раздел III, който третира възнагражденията на синдика.

Според предложения проектозакон всеки добросъвестен длъжник (физическо лице), който е задлъжнял с повече от 10 минимални работни заплати и не може да ги върне повече от шест месеца, има право да задейства производство по несъстоятелност, посочват от Асоциацията. Те обаче подчертават, че заложените тарифи и възнагражденията на синдиците практически ще надхвърлят над половината от задължението, в случай че то е в размер на 10-11 минимални работни заплати.

Отбелязва се, че в чл. 24 е посочено, че синдикът получава възнаграждение в размер на една минимална работна заплата при извършване на всяко от следните задължителни действия за откриване на производство по несъстоятелност: съставяне списък на приетите вземания; извършване на опис на имуществото и установяване на масата на несъстоятелността; изготвяне и предлагане на план за погасяване на задълженията на длъжника; изготвяне на сметка за разпределение.

Над 60% от българите не знаят какво е личен фалит

Над 60% от българите не знаят какво е личен фалит

Развързването на политическия възел отваря поле за важни стъпки в тази посока

От АЗП посочват, че до тук сметката показва, че длъжникът ще трябва да изплати на синдика 2840 лв. Отделно от това ал. 2 и 3 дават право на синдика да получи 5% от стойността на осребреното имущество и допълнително годишно възнаграждение в размер на една минимална работна заплата.

Ако приемем, че обявилото фалит лице има задължения в размер на 7810 лв., което е равно на 11 минимални работни заплати, то тогава 5% се изчисляват на 390,50 лв. Това означава, че длъжникът ще трябва да плати на синдика за минимален дълг от 7810 лв. възнаграждение възлизащо на 3940,50 лв., пресмятат от Асоциацията.

Те изтъкват, че България е единствената страна в ЕС, в която няма законова регламентация за несъстоятелност на физическите лица.

Според тях е крайно належащо страната ни да приеме Закон за личния фалит, още повече предвид факта, че е сред законодателните инициативи, за които е поела ангажимент за изпълнение на Националния план за възстановяване и устойчивост. Това обаче не оправдавало пропуски, които може да имат тежки последици за гражданите.

АЗП съобщава, че ще внесе становище по законоустановения ред в рамките на общественото обсъждане.

Заложените за длъжниците капани в предложения законопроект за личния фалит ще обезсмислят заложените в него цели, категорични са от Асоциацията.

Омбудсманът иска законови мерки срещу колекторите

Омбудсманът иска законови мерки срещу колекторите

Вземанията срещу потребител да са непрехвърлими