Синята мъгла, в която потъват децата, извършили престъпления

В още един материал по темата ви срещаме със специалисти, които работят в т.нар. сини стаи и с методите на щадящото изслушване на деца, които се сблъскват със съдебната система.

Сините стаи са подходящият и по-добрият път, който трябва да извърви едно дете, когато то е жертва или свидетел на престъпление. Това не се отнася обаче само за тях. Често се забравят, а и често предварително се осъждат, децата, които са извършили престъпления.

Синя стая - най-щадящият начин за изслушване на дете

В закона не е описано, че такова изслушване трябва да се случи. Към момента то е само препоръчително

По официални данни на Националния статистически институт само през 2019 година с осъдителни присъди по глави от Наказателния кодекс са завършили 759 дела - общо осъдените непълнолетни момичета и момчета у нас само за една година. Наблюденията назад във времето показват, че тежки и по-сериозни престъпления извършват средно около 400 деца годишно в България. Колко от тях са получили адекватна грижа и помощ дори и с разпит в началния етап в т.нар. синя стая остава загадка - никой не събира такива данни.

Според психолога от Института за социални дейности и практики (ИСДП) Антон Петров* това, че за децата, извършители на престъпления, почти никога никой не изисква специални условия е голям проблем. За да извърши едно дете престъпление, това означава, че нещо в средата му недостига или има някакъв проблем, а това означава и още по-голяма нужда от един по-внимателен подход.

Децата извършители също имат нужда от специални условия, категоричен е Петров: Извършените престъпления по някой път са знак, че някое дете е жертва.

Той апелира да започне да се гледа по различен начин на децата извършители, защото много често те извършват престъпление точно, защото са жертва на нещо подобно.

Всяко дете има право на разпит в синя стая

За да не се разхождат децата ни по съдебните зали

Той призова да се възползваме от това, което се предвижда в българското законодателство, а именно индивидуализирана оценка за смисъла на престъплението, т.е. да се търси какво подбужда едно дете към конкретно престъпление.

Важно е да кажем, че индивидуалната оценка беше нещо, което се предвиждаше да се случва за всяко дете-жертва или уязвима група по Директива 2012. При транспонирането на тази директива в България индивидуалната оценка беше заменена от експертизата за свидетелска годност. Това означава, че всяко дете, което е свидетел, трябва да мине такава експертиза при експерт от съда и тя има за цел да каже дали детето е годно да разказва или не.

В Директива 2012 е била включена индивидуална оценка за специалните нужди на децата, но след това тя се е транспонирала в експертиза и остава пожелателна в законодателството у нас: съдът може да я разпореди, разследващите органи могат да я включат, родителите или настойниците могат да я поискат. Но тя не е задължителна.

За да се постигне резултат обаче и то не само в посока на едно щадящо правосъдие, а и в посока на ефективна социална практика за реинтеграция, включително и на децата престъпници, според специалистите трябва да се въведе индивидуална оценка за всяко дете, което е в досег с правосъдието.

В момента има нов проект за изменение на НПК в тази насока, където има положителни промени в тази насока, но те все още не са част от законодателството ни.

Как можем да гарантираме сигурност на децата?

Преди повече от 10 г. в Сандански имаше скандален случай на домашно сексуално насилие над 3-годишно дете, преди два месеца майка уби собствениците си деца

От 2008 г., когато член 140 на НПК е променен, специализираните помещения за разпитване бяха едва прохождаща практика в България. Вече не е така - в страната има около 40 изградени вече такива помещения, в които можете да се свържете със специалисти и те да помогнат както на вашето, така и на друго дете - роднинското, съседското, съученик или дори и това, което ви е навредило.

За съжаление и при последната промяна на НПК във връзка с правата на жертвите на престъпления от 2017 г., отново разпитът на деца остава препоръчителен - той "може" да се проведе в специализирано помещение. Това обаче все още не е записано като норма или задължение.

*Антон Петров е бакалавър по Психология във ВТУ и магистър по Клинична и Консултатовна психология от Софийския университет. В момента е психолог в Център за обществена подкрепа към ИСДП, работи с родители и деца с различно естество на проблематиката и е част от екипа за провеждане на разпити, супервизия и кризисни интервенции.