Гражданската инициатива за обществен и релсов транспорт прави "тест за отношението на българската държава към най-екологичния и енергоефективен транспорт" - железницата.

Тестът е насочен към кабинета "Борисов 3". Според гражданската инициатива Европейската комисия (ЕК) за трети път разрешава държавата да помогне на БДЖ с 224 млн.лв., а предишните два пъти реакция от правителството не е имало - "предишните два пъти кабинетът Борисов 1 не отпусна никакви средства на Железницата."

Третото искане се свързва с желанието на кабинета да помогне на БДЖ, като даде летище София на концесия и със сумата от сделката покрие дългове на националния превозвач. От гражданската инициатива обаче се съмняват дали железницата ще бъде подпомогната от управляващите, тъй като до момента политиката на българските правителства била рестриктивна и неглижираща спрямо проблемите на БДЖ. Това се подкрепяло и от подготвената за приемане Стратегия на транспорта до 2030 г., която минала без публично обсъждане и широко медийно внимание.

Транспортният министър твърдо решен да спре концесията на летището

Транспортният министър твърдо решен да спре концесията на летището

Следващата сряда внася решението

Гражданската инициатива за обществен и релсов транспорт припомня случаите на искане за допустимост на държавната помощ за БДЖ, които са публикувани на официалната страница на ЕК. Първият случай е от 2009 г. Тогава Румяна Желева внася искане за държавна помощ към ЕК за 26 млн. евро, на което Комисията не предявява претенции и дава разрешение, но правителството не отпуска средства на БДЖ. През 2010 г. е изпратено второ запитване, като търсената сума за подпомагане на БДЖ е 127 млн. евро. Европейската комисия отново нямала претенции и разрешава, но пари за БДЖ отново не били отпуснати.

Пред 2011 г. е направен План за преструктуриране на БДЖ, с включена приватизация на Товарни превози. На този План ЕК коментира, че той всъщност не включва реално проучване на пазара. Според ЕК продажбата на излишен подвижен състав не може да бъде взета предвид като компесаторна мярка, тъй като тази продажба не оказвала въздействие върху конкуренцията.

От хронологията по казуса на страницата на Комисията в интернет, ставало ясно, че мерките, които предлага правителството нямат характера на държавна помощ.

Снимка 299756

Източник: Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт

От Гражданската инициатива за обществен и релсов транспорт подчертават и необходимостта средствата да се изразходват прозрачно и да се проведе реална реформа, която да направи железницата конкурентоспособна. Те настояват и в БДЖ да се извърши пълна ревизия, включително и на начинът на разделяне на БДЖ и НКЖИ (Национална компания "Железопътна инфраструктура").

От гражданската инициатива припомнят и че, в края на мандата на кабинета Борисов 2 транспортният министър Ивайло Московски е заявил, че според Договора за обществена услуга, подписан през 2009г. с БДЖ, държавата дължи над 1 млрд. лв. на БДЖ за закупуване на подвижен състав, от които на дружеството са дадени 86 млн. лв.

"БДЖ и до момента не е било бенефициент от оперативните програми на ЕС за закупуване на подвижен състав, а всички средства за периодите 2007 - 2013 и 2014 - 2020 г. бяха използвани за закупуване на метровлаковете в София", посочват от инициативата.

Спешни мерки за БДЖ искат граждани от транспортния министър

Спешни мерки за БДЖ искат граждани от транспортния министър

Настояват за публичен конкурс за нови ръководства

Според тях разрешението на ЕК държавата да помогне на БДЖ с 224 млн.лв. е тест за отношението на българската държава към най-екологичния и енергоефективен транспорт. Тест за отношението на правителството към железницата ще бъде и визитата на новия македонски министър-председател Зоран Заев, заради жп линията София - Скопие като част от коридор №8, която се отлагала за строителство повече от 120 години.

В заключение Гражданската инициатива за обществен и релсов транспорт настояват трасето на жп линията София-Скопие да бъде проектирано с подобрени параметри.