Едва 40 на сто от всички раждащи здравнонеосигурени жени са извършените прегледи по време на бременността на здравнонеосигурени жени от АГ специалист през 2021 година. Това сочи данните на одитния доклад на Сметната палата за "Изпълнение на Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве 2021-2030 г." за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2022 г.
През 2022 г. прегледите при АГ специалист по време на бременноста на здравнонеосигурените жени спадат на 37 на сто. През 2023 г. те достигат 63 на сто, което показва, че много тях не са извършили нито един профилактичен преглед по време на бременността. От Сметната палата посочват, че причините за това могат да се търсят в ниското образование и здравно-социален статус, липсата на ефективни информационни кампании и недостатъчна работа с медиаторите, които да насочват бременните към осигурените от държавата медицински грижи за майката и бебето.
България все още не достига средните показатели за майчино и детско здраве за Европейския съюз. Това е изводът от одита на Сметната палата, като се посочва, че по Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве е осигурено финансиране за здравна и медицинска грижа за здравнонеосигурените лица, но не са планирани и провеждани ефективни кампании за повишаване на осведомеността на населението, особено в селата и сред уязвимите групи.
От 2014 г. до 2022 г., детската смъртност намалява от 7,6 на 4,8 на хиляда живородени деца през 2022 г. Въпреки това все още показателят се отклонява от средните стойности за ЕС от 3,3 на хиляда през 2022 г., като България се нарежда сред първите места по детска смъртност в ЕС след Румъния, Словакия и Малта.
Данните показват още, че броят на починалите деца в периода след 28-мия ден от раждането до навършване на една година е най-голям. Това е индикатор за наличието на проблеми с грижата и проследяването на здравето и развитието на детето след раждането. Недоносеността също оказва съществено влияние върху нивото на перинаталната детска смъртност, като тя е в тясна връзка с качеството на акушеро-гинекологичната помощ от една страна и от друга - с нивото на здравни и особено репродуктивните познания и отговорността на самите жени и майки.
Изводът за недостатъчната грижа за новороденото се налага и от данните за посещенията за осъществяване на здравни грижи за новородено до 14 дни след изписване от лечебното заведение. През 2021 г. не са отчетени и заплатени домашни посещения от общопрактикуващите лекари за осъществяване на грижи за новороденото. През 2022 г. към Националния рамков договор за медицински дейности 2020-2022 г. е включен пакет "Здравни грижи, осъществявани в дома от медицински сестри, акушерки или лекарски асистенти", като са отчетени и заплатени едва само 81 бр. посещения, а през 2023 г. - 168 броя.
Отчетените домашни посещения от специалисти от здравно-консултативни центрове (ЗКЦ) са също минимален брой, като през 2021 г. те са едва 132, а през 2022 г. - 146. Извършени са в 31 ЗКЦ, като средният брой домашни посещения за едно ЗКЦ е 4,7 годишно, а има ЗКЦ, които не са извършили нито едно посещение през годината.
От Сметната палата уточняват, че основната причина за умиранията при децата до 1 година са състояния, възникващи през перинаталния период и обръщат внимание на неонаталният скрининг, който е превантивна здравна практика, която включва тестване на новороденото скоро след раждането за определен набор от заболявания преди да се появят симптоми. Програмите за неонатален скрининг в отделните държави-членки значително се различават. В някои държави като Италия, новородени деца се проверяват за 49 заболявания, в Германия - за 16, а в България само за 3 - фенилкетонурия, вродена надбъбречнокорова хиперплазия и вроден хипотиреоидизъм.
По Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве се финансира единствено извършването на неонатален слухов скриниг, който е въведен от 2015 г. с цел ранно откриване на деца, родени с увреден слух и своевременна интервенция. Предвид постигнатия обхват - близо 90 на сто от новородените и продължителността на прилагане, е подходящо да се обсъди включването на скрининга към пакета от здравни дейности, предоставян от НЗОК, а Програмата да се ангажира с включване и тестване на нови скринингови програми.
Раждания и аборти
Одитът на Сметната палата отчита, че раждаемост в България, както и в ЕС, показва трайна тенденция за намаляване - от 9,4 през 2014 на 8,8 през 2022 г. Влияние върху раждаемостта оказват проблемите, свързани с намаляването на броя на жените във фертилна възраст - от 1,58 млн. през 2014 г. на 1,28 млн. през 2022 г.
Друг фактор е отложеното във времето раждане, безплодието, както и абортите. Данните показват трайно намаляване на ражданията във възрастта между 20-29 г. и увеличаване на ражданията във възрастта след 30 г., като средната възраст на жените при раждане на първо дете нараства - от 26,7 години за 2014 г. на 27,6 години през 2022 г.
Все още броят на родилките до 20 г. е висок, наблюдават се раждания във възрастта под 15 г. През 2022 г. те са 248, от които 8 случая - с второ раждане и 1 случай с трето раждане.
Отчита се и висок дял на ражданията с цезарово сечение за здравноосигурените жени - относителният им дял към общо отчетените и заплатени от НЗОК раждания за здравноосигурени жени е 55 на сто през 2021 г., 53 на сто през 2022 г. и 55 на сто през 2023 г.
Високият процент на ражданията с цезарово сечение в България може да се обвърже с високите стойности на показателя за перинатална смъртност (мъртвородени деца и починали през първите 6 дни след раждането) в страната, което показва необходимост за провеждане на ефективни информационни и образователни кампании сред населението и за добри практики сред медицинските специалисти, за да се прекрати негативната тенденция.
Ранните и късните раждания се отразяват негативно и върху коефициента на мъртворажданията за страната, който се задържа на относително високо ниво от 5.67 на хиляда живородени през 2022 г.
Смъртността на деца до 18 години
Данните показват, че след 2010 г. и за периода на действие на Програмата 2014-2022 г. се очертава ясна положителна тенденция за намаляване на смъртността на деца до 18 г., като тази тенденция е силно изразена за възрастовата група от 0 до 14 г., където намалението е близо два пъти от 0,73 на хиляда през 2014 г. на 0,49 на хиляда през 2022 г. и по слабо изразена за възрастовата група от 15 до 19 г. където се отчита намаление от 0,48 на хиляда на 0,42 на хиляда.
Причина, която отбелязва двойно нарастване за смъртността при децата до 18 години спрямо 2014 г., са симптоми, признаци и отклонения от нормата, открити при изследвания, които могат да се отнасят до сърдечно-съдовата, дихателната, храносмилателната и др. системи в организма. Други причини за смъртност в тази възрастова група, които показват нарастване, са новообразуванията, на които се дължат 12 на сто от смъртните случаи.
България е сред държавите в ЕС с най-ниско ниво на профилактика и превенция на заболяванията и съответно най-високи нива на заболеваемост и смъртност от заболявания, предотвратими с добра профилактика или лечение. Тази констатация е напълно приложима и към децата. Данни за отчетените профилактични прегледи показват, че във всички възрастови групи реалните са под предвидените годишно - във възрастта от 0 до 1 година са средно малко над 9 за едно лице при предвидени 13 прегледа годишно. При деца от 1 до 2 години, са около 2,8 за едно лице при предвидени поне 4 прегледа годишно. При деца от 2 до 7 и от 7 до 18 години също е под предвидените профилактични прегледи.
Сметната палата заключва, че се очертават ясно нерешени проблеми за получаване на адекватни здравни грижи от всички бременни, независимо от здравноосигурителния им статус, както и извършването на пренатална диагностика има негативно влияние върху своевременното откриване на съответната болест в много ранен етап от живота, за да може да се предотвратят усложненията.
USD
CHF
EUR
GBP
