Със специални тържествени церемонии и възпоменателни прояви по света отбелязват 90-тата годишнина от края на Първата световна война.
Първата Световна война е една от най-тежките войни в историята, продължила от 28 юли 1914 до 11 ноември 1918 г., коментира Би Би Си.
Войната се води между Централните сили (Германия, Австро-Унгария, Османска империя и България) и Антантата (Франция, Русия, Великобритания, Сърбия и много други държави).
4 години военни действия отнемат живота на над 20 млн. души и преначертават картата на цяла Европа.
Мащабна възпоменателна церемония ще се състои във Вердюн, североизточна Франция.
Битката между армиите на Франция и Германия за Вердюнския укрепен район е едно от най-продължителните и кръвопролитни сражения, известно като "месомелачката", през Първата световна война (1914-1918 г.).
То завършва едва през лятото, след 8 месеца сражения, без някоя от страните да получи надмощие, въпреки че общият брой на дадените жертви достига 1 милион души.
Британският престолонаследник принц Чарлз и херцогинята на Корнуол Камила Паркър ще бъдат почетни гости на френския президент Никола Саркози.
USD
CHF
EUR
GBP
Чипоносец
на 12.11.2008 в 10:36:36 #37Bocho, благодаря ти за това което си написал. Прочетох го от начало до край. Това за портрета на Балдуин и "ето за това!" съм го чел и друг път, нямам основания да мисля, че не е истина, вовеки срам за французите обаче ако наистина е вярно!
Caboose
на 12.11.2008 в 10:16:07 #362012 г. - след първия чернокож президент американците избират първия президент македонец 2013 г. - конгресът на САЩ приема нова конституция в която се казва, че държавният език на САЩ е американски, а американската нация произлиза от древната цивилизация на ирокезите. Водещи американски учени обявяват сензационното откритие, че американският език е произлязъл от местното коренно население и е най-нагло откраднат от англотатарите окупатори.
bocho
на 12.11.2008 в 09:56:41 #35Toва, което сам написал е за хора, които могат и искат да Четат и искат да знаят истината за спечелените победи на българския войник в загубените, без да бъдат победени в битките, войни. А ти безроднико, който се срамува че е българин, не си сокол, а проскубана гарга, гладна за трохите на изгубената в небитието Велико-Сръбска пропаганда за измисления за такива като тебе "македонизъм"!
anti-bobi
на 12.11.2008 в 02:29:54 #34sokol vardarski "Ако сакаш некој да прочита што си напишал со копи-пасте, биди краток, јасен и концизен. Јас не сум прочитал толку во школото а не тебе да те читам мајстор за копи-пасте!" ..................... никой и не те кара да четеш, там пише лоши неща за поражението на сърбите, за които в момента работиш
cecko1234
на 11.11.2008 в 21:48:59 #33Браво на Бочо за изчерпателните коментари! Края на една война е винаги добър повод за празнуване и за победители и за победени. 27 ноември е черната дата в българската история.
humunculus
на 11.11.2008 в 21:16:44 #32Още веднъж! Поклон пред героите, загинали за обединението на България!
Смърт за Кобургите - предали на три пъти България през миналия век!
Obi-Wan
на 11.11.2008 в 20:56:06 #31"Ако не беше наш Г.Димитров да подпали Райхстага, Хитлер щеше да остане на нивото на Сидеров. " Пенчо, ей това е лафът на деня!
Световна война
на 11.11.2008 в 19:24:48 #30Много черен ден в нашата история. Жалко, че американците се намесиха, защото ако не бяха те Германия щеше да спечели до края на 1919 година. Вижте какво става с Пролетната офанзива 1918 година - целият Западен Фронт е пробит и германците успешно настъпват до Париж докато не идват огромните американски подкрепления. Даже Людендорф(или Хинденбърг) през Юни 1918 година(забележете датата) възкликва, че неговите войници трябва да направят едно малко услие за да победят - превземането на Париж.
shtirlitz77
на 11.11.2008 в 18:41:11 #29Той е Владимир Вазов ----------------------------------------- и забогатял от военните доставки, като е продавал храната и дрехите на своите войници
докато са мрели от глад и студ щото нямат дрехи и храна, той си е играел на герой 
shtirlitz77
на 11.11.2008 в 18:35:15 #28какво има да я чествате бе? тая също сме я загубили
bocho
на 11.11.2008 в 17:25:54 #27Другият интересен момент е подписването на Ньойския мирен договор. Подписването на договора точно в поселището Ньой сиур Сен – родното място на император Балдуин Фландърски, се оказва част от една вековна и, уви, незабравена драма, подсилена от военните загуби на французите срещу българите през последната война. Водач на делегацията ни на Парижката мирна конференция е министър-председателят Теодор Тодоров, (русофил, от четвърт век в политиката), с членове: Михаил Сарафов (завършил философия в Мюнхен, дипломат, свързан от десетилетия с политиката и финансите, автор на научни трудове), Димитър Станчов (бивш царски адютант и аристократ край женитбата си с графиня Ана Савойска), Венелин Ганев (блестящ юрист), Янко Сакъзов и Александър Стамболийски (министър на благоустройството). Земеделецът Коста Тодоров пише в книгата си “Подстрекател на Балканите” (Чикаго, 1943 г.): “Теодоров и Сарафов показват статията във френския вестник “Лио Тан”, където балканския кореспондент Пол Жантизон представял Стамболийски като покварен и невеж демагог, а земеделците ни - като груби, невежи, полу-цивилизовани варвари”. Още с пристигането в Париж, делегацията е отведена почти като арестанти в Шато де Мадрид – замък в близкото селище Ньой сиур Сен. След няколко дни са повикани във Френското Външно министерство, където ги посреща делегация на Великите сили, ръководена от автора на Парижкиа мирен договор Жорж Клемансо. Историкът Георги Генов, които написал три книги за Ньойския договор, разказва: “Клемансо огледал с пренебрежение българите и попитал колегите си – Нещо не разбирам, България монархия ли е, или република?” След което делегацията ни получила проекта за договора и срок от 25 дни за отговор. Делегацията се върнала в България, а там земеделците спечелили изборите и сами съставили правителството. Министър-председател става Стамболийски и той, начело на делегацията, отива за подписването на унизителния договор от 27 Ноември, което по решение на Клемансо трябва да стане в Шато де Мадрид в Ньой. Когато Стамболийски все пак се решил да попита на френски: “Защо е тази жестокост към моя беден изстрадал народ, защо е тази несправедливост?” Според земеделецът Христо Обов, Клемансо кипнал от гняв и посочил голямо живописно платно на стена от салона – ‘Ето за това!” . Стамболийски разбрал всичко, след като прочел надписа под картината: “Пленяването на император Балдуин Фландърски от българския цар Иваница” Той подписал договора и счупил писалката в знак на протест...
bocho
на 11.11.2008 в 17:18:27 #26Английския щурм започнал на 21 Април с мощен артилерийски обстрел на предната българска позиция. Той продължил до полунощ на 24 Април. Изстреляни били 150000 снаряда – българските загуби са 3 ранени. По 50000 снаряда за ранен войник (!!!). В 0,30 часа на 25 Април към българските окопи тръгват напоени с ром две английски дивизии. От бункерите и галериите изскочили хиляди български войници и с ожесточен пушечен и каретчен огън посрещнали гъстите английски вериги. По-малко от половината англичани, които успели да стигнат до българските окопи, ги посрещнали с град от ръчни бомби и “на нож”. Към 3,00 часа английските тръбачи засвирили за отбой, а на бойното поле останали 8000 английски трупа. Вбесеното английско командване наказва дузина офицери и повтаря щурма на 8 Май отново след мощна артилерийска подготовка. Двете оредели дивизии били попълнени, а за атаката изпратили още една дивизия. Неочаквано, по данни на авиацията, българската артилерия открила огън по пунктовете за съсредоточаване на атакуващите части. Българските фугаси избили цели взводове и роти. Въпреки това към 21,00 часа англичаните атакували – 6 атаки до 6,00 сутринта на 9 Май и губят около 75 – 90 % от състава на дивизиите. Българското командване не рискувало и остават на позициите си. На 10 Май французите започнали атака при височината Яребична в участъка на 5-а дивизия. При опита за фронтална атака била почти унищожена една френска дивизия. Привлекли нови сили и прилагайки “огнен валяк” принудили българите да се оттеглят, но заели върха, французите били подложени на артилерийски обстрел от българските батареи. През нощта с натъкнати ножове полковете на 5-а дивизия, обкръжили безшумно височината и мълчаливо, без обичайното “ура”, се хвърлили в атака. Изморените и изтощени френски войници били заспали и настъпило страшно клане... Цяла година след това в този участък царяло затишие, а над Яребична отново се веело българското знаме. В началото на Септември 1918 г. след 15 месеца затишие, окураженото от победите на френския и италианския фронт, съглашенско командване решило да подготви решителна операция при Дойран. За целта били съсредоточени 8 френски, 4 английски, 1 италианска, 6 сръбски и 9 гръцки дивизии (общо 28 дивизии), срещу 12 дивизии, 1231 оръдия и 2813 картечници. Според плана трябвало да се нанесат два мощни удара от двете страни на Вардар и френските войски да настъпят в Източна и Западна Македония, като се съединят при Скопското поле и поставят в “чувал” цялата българска армия, която е трябвало да се унищожи, оставяйки пътя към България открит. Първият удар бил при Добро поле и напълно изненадал българското командване, въпреки предупрежденията на разузнаването. На 15 Септември след мощна артилерийска подготовка френски и сръбски дивизии тръгват в атака. Българската армия започнала бавно да отстъпва по фланговете, за да не бъде обкръжена. Надеждите били в Дойран, където се нанасял втория удар. На 16 Септември англичаните започнали с артилерийска подготовка, която продължила до 17 Септември. Използвани били и газови снаряди. Българските войници били обучени за работа с газови маски и очаквали спокойно пехотните атаки. До сутринта на 18 Септември англичаните и гърците изстреляли 350000 снаряда. Добре укритите български войници дават 9 убити и 40 ранени. Въпреки огромното превъзходство на противника, българите били решени да отстояват докрай и, по стар български обичай, много войници облекли чисти бели ризи, а офицерите – парадните си униформи. В 5,00 часа на 18 Септември англичани и гърци тръгнали в атака прави и самоуверени – пред тях не е имало нито телени мрежи, нито окопи, всичко било смляно от артилерийския огън. Стигайки на 50 метра, от атакуваните върхове ги посрещнали 30000 пушки и десетки картечници и скоро пред окопите се образували камари от трупове. Ужасени, англичаните се юрнали към доловете, където ги застигнала българската артилерия...И доловете се изпълнили с трупове и само малцина се добрали до окопите си. По същото време на Беласица 11-а дивизия посрещнала английските и гръцки части с бясна стрелба по настъпващите вериги и с огнехвъргачки, и скоро Критската дивизия била изцяло изгорена и днес красив паметник с 10000 имена напомня за смъртта им. Англичаните побегнали по голото равно поле, където ги застигал шрапнелния огън на българската артилерия – само отделни войници и офицери на 28-а английска дивизия успели да се спасят, укривайки се зад един железопътен насип.... А на Доиранската посизя започвала нова драма – английската артилерия открила пак огън и на 19 Септември в 2,00 часа отново газови снаряди залели окопите с облаци дим. На разсъмване тръгнали пак в атака. Командващият генерал Милн изпратил в строя дори санитарите и готвачите. Главнокомандващия му обещал разжалване, ако не направи пробив при Дойран. Битката продължила 3 часа – в предокопното пространство само били открити 11000 английски трупа. Българската артилерия не преставала да бие по вражеските батареи и по пунктовете за съсредоточаване. Особено страшен е бил заградителният огън, който прерязвал пътя на английските поддръжки и оставял предните атакуващи вериги на българското “на нож”... Английските историци твърдят, че стотици англичани полудели, други достигали до българските окопи, хвърляли пушките и се предавали. След боя имало 543 пленника и няколко хиляди ранени. Оцелелите англичани черпели щастливо с ром плевенчани... По английски данни в битката от 16 до 19 Септември загинали 40000 англичани и 20000 гърци, докато загубите на българите са 494 убити и 1208 ранени – осемдесет убити англичани и 4? убити гърци за един загинал българин (!!!). Такава блестяща победа е рядкост в световната военна история – отбраната на Дойран и днес се изучава във всички военни академии в света. А в Англия все още търсят причините за едно от най-големите поражения на английската армия в цялата и история – последен научен симпозиум е проведен в Дойран на 30 Април 2000 г. Победата при Дойран осигурила изтеглянето на армията ни в
bocho
на 11.11.2008 в 17:12:52 #25Срещу румънците в Добруджа настъпила част от Трета армия. Общо 100000 бойци срещу 150000 румънци, подсилвани през Дунав и Кюстенджа с нови румънски и три руски дивизии (на братята “освободители”?!). По повод руската имперска политика, която скоро забравила издиганите до скоро лозунги за “християнско единство между Балканските народи”, Иван Вазов написва стихотворението си “На руските войни” (1916 г.), с което изразява настроението (и недоумението) на българите: О,руси, о, братя славянски, защо сте вий тука? Защо сте дошли на полята балкански немили, неканени гости? Желали би вас възхитени да срещнем со сълзи и с китки... Но идете вий настървени, на грозни зовете ни битки! Желали би вас да прегърнем и тоз път сърдечно, горещо. Но взорът ви свети зловещо... Как ръце сега да разгърнем? О, руси! Аз друг път ви славих за подвиг велик и чудесен, високо ви ликът поставях във моята душа, в мойта песен! Вии някога знаме Христово развяхте за благо човешко – строшихте ни игото тежко, а днеска ни носите ново! И пак не ви мразим (не крия: обича ви още народа), но любим и свойта свобода, стократно по любим я ние. За този кумир ние се бием и с чужд, и със близък упорно и няма ний врат да превием пред никакво иго позорно! О, колко ви, братя, жалея! О, как би желал, братя клети, свобода и вам и за нея кат нас да живейте и мрете! С три пъти по-малка численост генерал Тошев и заменилия го генерал Нерезов провеждат блестящи операции, разбивайки напълно руско-румънските войски и очистили Добруджа до устието на Дунав, влезли в Букурещ и продължили до река Прът. Поне една от тези операции – превземането на крепостта Тутракан още се изучава в големите военни академии по света. За три години Тутракан е бил превърнат в крепост много по-страшна от Одринската. Фортовете били в две паралелни линии с дълбок овраг между тях. Това означавало, че пехотата, преодоляла първата линия, попада в ниския овраг под картечниците и оръдията на втората линия, изградена от доминиращи над терена хълмове. В града имало 62000 бойци срещу 22000 българи от Преславската дивизия. Командването ни се противопоставило на германския отбранителен план и генерал Киселов решава да не си играе на обсъди и на 5 Септември от движение атакува крепостта. Такова нещо не е имало в световната практика, нито е било описано в учебниците. Стоте оръдия на дивизията смазват фортовете в сравнително тесен участък и надвечер пехотата го превзела “на нож”, а ужасените румънци напуснали цялата първа фронтова линия. На 6 Септември, получила подкрепления през Дунав, румънската пехота атакувала заетата първа линия, спускайки се в оврага... Тогава българите избили хиляди румънци в дълбокия овраг, след като се хвърлили в атака “на нож”. Буквално по гърбовете на бягащите румънци, българите се изкачили на втората фортова линия и я превзели. Ужасени, румънците се хвърляли в Дунав – с шлепове, лодки, гемии, корита, или стиснали някоя дъска. Българската артилерия с пряк огън избива и издавя хиляди румънци. Батареята на капитан Стоянович (дядо на известен наш кинокритик) открила огън по отсрещния град Олтения, където имало складове за петрол и града изгорял до основи... Загинали 30000 румънци и 28000 били пленени. Само 2000 успяват да достигнат отсрещния бряг на Дунав, но шопската дивизия след два месеца ги намерила в Букурещ. Българите загубват 1592 войника и 34 офицера, но ранените били много – 6182 войника и 145 офицера. За 36 часа българската армия спечелва една от най-големите си победи. Военните кореспонденти направо побеснели – върху главите на немски, австрийски, руски и английски генерали се изсипал порой упреци за тъпченето пред обсажданите по две години крепости във Франция, Прусия, Галиция и Близкия изток: “Ей така се превземат крепости – писал френският вестник “Лио Тан” – от движение!” Разбира се, никoй не е можел да повярва, че крепостта е превзета от трикратно по-малка войска
bocho
на 11.11.2008 в 17:05:45 #24На 9 Октомври, след яростни боеве и артилерийска подкрепа, 24-и Черноморски полк влиза в Скопие и.... в града са намерени труповете на 200 български видни граждани, арестувани и избити от сърбите в предишните дни (!). Оцелелите сръбски части през прохода Качаник се оттеглили в Косово поле (около 360000 боици, Скупщината и краля). В тази равнина с естествени планински вериги наоколо и площ от 10000 кв.км., Сърбия се готвела да даде последен бой, както през 1389 г. срещу турците, когато са разбити, и въпреки това, възхваляват поражението си като голям морален успех (?!?). На Косово поле, където загиват и султан Мурад и крал Лазар и победата е на турците срещу обединените със сърбите български и албански християнски феодали (Крали Марко, смятан за национален герои е български феодал, сражавал се в този бой на страната на турците (!)). Така, на 23 Октомври българската армия форсирала река Морава и съпротивата на сърбите продължила до 1 Ноември, и след като отразила опита им в посока на долината на Вардар да се съединят с френските войски,частите на 150000-та групировка се предали с хиляди на българите, захвърляйки униформи и оръжие, преобличайки се в цивилни дрехи, за да се скрият по селата. Други, след няколко дни, след лутане из горите, гладни се предавали. За да не бъдем пак обвинени, че сме уморили пленниците от глад, българските офицери получили заповед да ги изпращат по къщите им (както някога при цар Иван Асен II): “По кукю, по кукю!” – викали българските офицери на невярващите сърби, след като са чували от своите офицери, че българите избиват всички сръбски пленници като отмъщение за 1913 година. На 10 Ноември Втори конен полк и 9-а Плевенска дивизия в 14,30 часа превземат столицата на Косово – Прищина. В града се предават 20000 сръбски войници и офицери и е заловено огромно военно имущество, стотици оръдия и картечници, 150 автомобила на краля и правителството и каляската на сръбския крал, които пеша, заедно с 200000 бойци се оттегля през Северно-албанските планини към Драч. В продължение на 11 дни сърбите застилат планините с трупове, сражавайки се с въстаналите албанци и начело с краля пристигат само 110000 души. Равносметката в Косово е 120000 убити, 170000 пленени сръбски бойци. В края на 1915 г. сърбите били прехвърлени с френски и италиански кораби на остров Корфу. Междувременно, след тежки сражения с оттеглилите се сръбски части зад Вардар, на 17 Октомври, 7-а дивизия и Конната дивизия освободили Велес и откъснали връзката между сръбската армия и англо-френските войски от Източната Съглашенска армия. Българската армия влязла на 17 Октомври в първия си бой със западноевропейската войска, след последното сражение през 1205 г., когато цар Калоян разбил рицарската армия и пленил император Балдуин край Одрин. Край Криволак в течение на 2 седмици се сменяли атаки с контранастъпления. На 30 Октомври започва българското настъпление и до 6 Ноември френските атакуващи части били унищожени и пада важната железопътна станция Градско. Последователно са превзети Прилеп, Битоля, Ресен, Охрид и Струга. В Охрид роденият там генерал Климент Бояджиев, командир на Първа армия, има щастието да влезе първи в родния си град. На 22 Ноември, след като става ясно, че сръбската армия в Косово е разгромена, страхувайки се от удар на освободената армия, французите започват планомерно да се изтеглят към Солун. Още на 21 Ноември българското командване започва да атакува англо-френските части, които издържат само 2 дни. На 26 Ноември частите им побегнали под напора на атакуващите ги “на нож” българи, захвърляйки муниции, батареи и храни. Особено унизително е поражението на английската дивизия, заела позиции по хълмовете между Струмица и Дойран. На 24 – 25 Ноември 2-а дивизия провежда блестяща атака на английските позиции след като били обстреляни с точен огън от българската артилерия. Към 18 часа на 25 Ноември англичаните, бягайки напуснали отбранителната линия, захвърляйки оръдия, лично оръжие и муниции. На 28 Ноември битката за Криволак завършва. Четири френски и английски дивизии са напълно разгромени. Загиват 21000 френски и английски войници и офицери, а 1500 са пленени. Между по-интересните трофей в пленените обози били и 200000 бутилки шампанско, изпратени от патриотични френски индустриалци. Българските войници ги изпили с удоволствие и чрез Швейцарския Червен кръст им изпратили благодарствена картичка...(!).
бай Иван
на 11.11.2008 в 16:45:16 #23Прав си, Резон, забравих за великия Брусилов
Caboose
на 11.11.2008 в 16:33:37 #22Той е Владимир Вазов. След Дойран възкликнал "Каква ирония, победителите трябва да отсъпят пред победените". Англичаните изобщо не искат да говорят за Дойран, а когато го правят - правят го на две на три и се опитват да замажат излагацията
humunculus
на 11.11.2008 в 16:12:14 #21А най-голямото усиране е Дарданелската операция на Чърчил...
бай Иван
на 11.11.2008 в 16:05:58 #20Най-големите операции са германската офанзива и френското контранастъпление при Вердюн (февруари - ноември 1916) и британската офанзива при Сома (юли - ноември 1916). И двете офанзиви претърпяват провал с огромни жертви. 1 юли 1916 е най-кървавият ден в историята на британската армия - губят 57 000 души за един ден.
бай Иван
на 11.11.2008 в 15:02:19 #19хомункулус, за Вердюн грешиш. Там са само французи срещу германци. Затова и французите толкова го славят - това е последната самостоятелна голяма военна победа в историята им. Друг въпрос е, че на френски се произнася Верден, ама карай.
Caboose
на 11.11.2008 в 14:37:45 #18Сокола като примерен форумен трол сега се скатава и изчаква да отминат неудобните въпроси, за да блесне отново с пълна сила "вие какво славите бе"