Deutsche Welle: Готова ли е България да се откаже от въглищата?

Под натиска на Европейския съюз България най-накрая се ангажира да се откаже от въглищата. Но миньорите се опасяват, че страната не е успяла да планира преход към по-екологични работни места.

На пръв поглед мината "Мини Марица Изток" е празна, сиво-кафява шир, безплодна като повърхността на луната, безлюдна с изключение на гигантските машини, които методично издълбават лигнит от земята. Това е най-голямата въглищна мина в България, захранваща близките електроцентрали в област Стара Загора, които произвеждат около 30% от електроенергията в страната, пише Deutsche Welle с подкрепата от Pulitzer Center.

И все пак по-внимателният поглед разкрива, че пейзажът е жив, със стотици работници. Преминавайки през 12-часови смени, те работят с багери, карат товарачи и са готови за ремонти. Мъже като 40-годишния Йордан Митков, женен, баща на две деца, който работи в открития рудник от седем години, премахвайки почвата, за да разкрие лигнитните въглища.

Работата не е детската мечта на Митков, но заплащането е добро, със средни заплати в минния сектор на ниво, подобно на тези във финансите, според Националния статистически институт. Но Митков не е сигурен колко още ще работят въглищните работници като него. "Всеки се тревожи за средствата си за живот, за семейството си, какво ще се случи с нас", казва той.

Зелената и ядрената енергия могат успешно да се сработят, убеден Андрей Живков

Според него е нормално да продължим развитието на ядрената енергетика

Зелено възстановяване от COVID-19?

Години наред Митков и колегите му следят политическия дебат за прехода към по-зелена икономика. Европейският съюз си постави за цел въглеродна неутралност до 2050 г., което означава, че страни членки като България ще трябва да се откажат от въглищата. С Европейския зелен пакт се предоставят средства на държавите-членки за осигуряване на нови работни места и превръщане на прехода към по-зелена икономика част от икономическото възстановяване на Европа от пандемията.

До началото на тази година българското правителство настояваше, че работните места във въгледобивния сектор са безопасни. В продължение на десетилетие страната се управляваше от премиера Бойко Борисов, чието правителство прие миналата година декларация, в която обеща да защити държавната електроцентрала Марица Изток II "независимо от становището на Европейската комисия по този въпрос". За Митков и колегите му това прекъсване накара Зелената сделка да се почувства "като слух, който лети наоколо, като призрак".

Но през април тази година Борисов загуби поста си след неуспешни избори. През октомври служебно правителство обяви, че България постепенно ще прекрати въглищата до 2038 г. Определянето на краен срок за края на въглищата беше изискване страната да кандидатства за 6,6 милиарда евро (7,6 милиарда долара) от Механизма на ЕС за възстановяване и устойчивост, който трябва да помогне на държавите-членки да си стъпят на крака след COVID.

Борел: Зеленият преход ще промени и геополитиката

ЕС все още е твърде зависим от вноса на хидрокарбонатни горива...

Началото на края за българските въглища?

Крайният срок 2038 г. в плана за възстановяване на България все още е далеч, като много други европейски държави се стремят към 2030 г. Но планът също така очертава развитието на нови газови и възобновяеми мощности, които ще заменят голяма част от въглищния капацитет на страната през следващото десетилетие.

Александър Николов, бивш заместник-министър на енергетиката на служебното правителство, каза пред DW, че след като цената на въглерода в Европейската система за търговия с емисии достигна рекордно ниво от над 60 евро за метричен тон тази година, защитата на лигнитните въглища вече не е жизнеспособна. "Не е въпросът дали ще има промяна, въпросът е как да направим промяната ефективна и ориентирана към човека", каза Николов. С други думи, как да се уверим, че постепенното премахване на въглищата няма да остави българите безработни и бедни.

Ден преди да бъде внесен планът за възстановяване, служители на въглищния комплекс "Марица" излязоха на протест в българската столица София, като призоваха правителството да защити работните им места. В комплекс "Марица" директно работят 12 500 души в мините и електроцентралите, а според синдикатите, ръководили протестите, други 100 000 работни места са косвено зависими от сектора.

Освен 6,6 милиарда евро, за които България кандидатства от Механизма за възстановяване и устойчивост, България отговаря на условията за 1,2 милиарда евро от Фонда за справедлив преход на ЕС, който е създаден специално за справяне с въздействията, от които тези работници се страхуват - например чрез преквалификацията им за работа в по-зелена енергия.

Вучич: Сърбия затваря въглищните си централи, когато и Полша ги затвори

Сърбия е под натиск да загуби енергийната си сигурност

Нови работни места в туризма и зелената енергия?

Румяна Грозева, директор на Агенцията за регионално икономическо развитие на Стара Загора, иска да използва тези европейски пари за развитие на процъфтяваща смесена икономика, съчетаваща възобновяема енергия, селско стопанство и туризъм.

Откритият рудник "Марица" в момента разкъсва едни от най-плодородните земи в България, а служебното правителство отбеляза потенциала на обекта за бизнес парк или ферма за слънчева енергия. На друго място, тракийската история и спа курортите на Стара Загора са узрели за туристическо развитие, казва Грозева: "Ако всички тези ресурси са добре планирани като система, Стара Загора наистина има значителен потенциал да бъде водещ регион."

Но миньори като Митков се опасяват, че десетилетие на бездействие ще затрудни прехода към зелена икономика. "Доста неща трябваше да започнат, но са закъснели", каза Митков. "Всички дриблират, но никой не стреля с топката."

Докато страни като Румъния вече преквалифицират миньорите за техници за вятърни паркове, България няма такива програми. Агенцията за регионално икономическо развитие на Стара Загора има пилотна програма за преквалификация на работници, но тя няма да заработи пълноценно до февруари 2023 г., въпреки честите запитвания от въгледобивни работници, желаещи да участват.

Дори онези, които са скептични към постепенното премахване на въглищата, казват, че биха се преквалифицирали, ако могат. Николай Чолаков, началник на секция в ремонтния отдел на рудник "Марица", казва, че все още се надява въглищата да имат бъдеще в България, но ако фонд "Справедлив преход" плати за него, за да придобие умения за преминаване към друга работа, "разбира се" той би се възползвал от възможността.

Австралия не желае да се откаже от въглищата

Страната ще се фокусира върху технологии за намаляване на вредните емисии

Перспективи за ново българско правителство

Тъй като българите се отправят към национални избори на 14 ноември, бъдещето на въгледобивния сектор в страната скоро ще бъде в ръцете на ново правителство. Но Юлиан Попов, сътрудник от Европейската климатична фондация, казва, че независимо кой ще спечели, той очаква производството на въглища да приключи веднага след 2030 г. поради пазарните сили.

"Не мисля, че изборите ще променят драматично нещата", казва Попов.

Междувременно синдикатите заявиха, че ще оказват натиск върху всеки, който поеме властта, да защити въгледобивната индустрия. И Грозева не се надява, че новата администрация ще бъде наясно с работниците на въглища за това колко бързо България трябва да направи прехода.

"Не съм сигурна, че има достатъчно силен политик, който да застане пред тези хора и да им каже истината", обяснява тя.

Байдън помага на климата с възобновяема и ядрена енергия, и с малки модулни реактори

САЩ и Румъния започват изграждане на първа по рода си АЕЦ с малък модулен реактор в Румъния