С участието на близо 100 държавни ръководители от 192 страни, на фона на безспорен дух на оптимизъм, започна световната срещата на върха за климата в Копенхаген.

Хилядите участници и наблюдатели се надяват през следващите две седмици да се стигне до споразумение за борба с глобалното затопляне.

Началото бе дадено с кратък филм за климатичните промени.

По време на церемонията по откриването изказвания ще направят премиерът на Дания Ларс Леке Расмусен, кметът на Копенхаген Рита Бйерегаард и председателят на Междуправителствената група експерти по промените в климата Раджендра Пачаури.

Целта на 15-та конференция под егидата на ООН е да се постигне споразумение, което да замени Протокола от Киото - първият задължаващ договор по въпросите на климата, чийто срок на действие изтича в края на 2012 година.

Някои експерти вярват, обаче, че на срещата на върха, която поставя заедно около 15000 участници от 192 страни, е по-вероятно просто да се очертаят принципите и насоките за пост-Киото рамка.

Много световни лидери дадоха обещание, в навечерието на срещата на върха, за значително намаляване на емисиите на парниковите газове.

По предварителни изчисления, в дългосрочен план ще бъдат необходими близо 200 милиарда долара за подпомагане на бедните страни и 100 милиарда за приспособяването им към новите изисквания за борбата с климатичните промени.

Според учените до 2050 година световните емисии на газови с парников ефект трябва да бъдат намалели двойно. Това би трябвало да задържи покачването на средната температура на планетата и тя ще остане под прага от 2 градуса. Основните източници на тези парникови емисии са изгаряният бензин, петролът и природният газ, припомнят учените.

С цел да се помогне на развиващите се страни ограничават емисиите си на парникови газове, индустриализираните държави са се споразумели да помогнат в областта на инвестиции във възобновяеми енергийни източници.

Развиващите се страни ще търсят механизмите, които могат да ускорят този трансфер на технологии.

Лидерите на много от страните обмислят как да се подготвят за последиците от изменението на климата и какви начини на адаптация ще бъдат необходими.

В това се включват мерки, като например изграждането на защити за водните басейни, осигуряването на питейна вода и разработването на нови сортове култури.

Развиващите се страни ще търсят значително финансиране с надеждата да помогнат на останалите страни да се адаптират.

Основната им теза е, че развитите индустрии са причинили проблемите с климатичните промени и те трябва да заплатят необходимата цена за справяне със ситуацията.