Европейският съюз декларира по-експанзивен подход към Индо-Тихоокеанския регион със своето обновяване на стратегията, представено през април, преследвайки по-силни икономически връзки и връзки за сигурност с "съмишленици" партньори като Япония и Индия, докато влиянието на Китай в региона нараства, пише Nikkei Asia.
Жосеп Борел, върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, коментира в интервю за медията, че блокът ще бъде "твърд" с Китай за правата на човека, без да сформира "съюз" срещу Пекин.
На въпрос, какво цели да постигне ЕС с новата си индо-тихоокеанска стратегия и как тази стратегия ще повлияе на ангажимента на ЕС в региона от икономическа гледна точка, както и от гледна точка на сигурността и дипломатията, Борел обясни, че стратегията за сътрудничество в Индо-Тихия океан е силен политически сигнал за обновения и значително подобрен ангажимент на ЕС към региона.
"Във време, когато засилването на геополитическото съперничество създава по-голяма непредсказуемост, ЕС иска да допринесе за стабилността и просперитета на региона по по-всеобхватен и ефективен начин".
"Ние сме ангажирани в региона от дълго време като водещ инвеститор и доставчик на помощ за развитие, както и един от най-големите търговски партньори. Нашата стратегия обхваща много области на политиката, от търговия и инвестиции до борба с изменението на климата, здравеопазване и технологично сътрудничество между съмишленици", коментира той.
По думите му, от гледна точка на сигурността, "държавите-членки на ЕС за първи път признаха важността на значимо военноморско присъствие в Индо-Тихия океан. Също така ще засилим сътрудничеството си срещу киберзаплахите и ще организираме повече съвместни военноморски учения и пристанищни повиквания с нашите азиатски партньори".
Ще се проведе виртуална среща на върха ЕС-Индия на 8 май и ще се обяви партньорство за свързаност. "Това е второто от Партньорството за устойчива свързаност и инфраструктура за качество, подписано с Япония през 2019 г."
"Ние също така признаваме последиците за сигурността на свързаността - включително цифрова, транспортна и инфраструктура с двойна употреба - и затова искаме да работим със съмишленици като Япония, Индия и (Асоциацията на държавите от Югоизточна Азия и САЩ) . Това е сигнал за стратегическото ни намерение."
ЕС и Япония могат да помогнат за воденето на силно и устойчиво възстановяване от пандемията COVID-19, която е от полза за всички, като подкрепя усилията и реформите на Световната здравна организация, като насърчава справедливата и отворена търговия в рамките на съживената Световна търговска организация и от използвайки възможностите, предлагани от зелените и цифровите преходи.
"Съвместните амбициозни действия по изменението на климата съгласно Парижкото споразумение и насърчаването на глобални стандарти и регулаторни подходи за цифровите технологии и потоците от данни са част от картината. Това са само няколко начина, по които ЕС и Япония могат да помогнат за укрепване на международния ред, основан на правила, и да допринесат за глобалната и регионалната стабилност, сигурност и просперитет", обясни Борел.
Относно инвестиционният пакт между ЕС и Китай, постигнат през декември, който предизвика критики от страна на някои държави-членки и граждански групи, Борел обясни, че споразумението CAI "се стреми да балансира нашите икономически отношения въз основа на съвместно договорени правила. Той е част от инструментариума на ЕС за справяне с дългогодишни проблеми - много търсени от предприятията в ЕС - свързани с достъпа до пазара, равнопоставеност и устойчиво развитие".
"Въпреки че споразумението ангажира Китай да положи постоянни усилия за ратифициране на основните конвенции на (Международната организация на труда) относно принудителния труд, това не е споразумение за правата на човека. Въпреки това икономическите интереси няма да ни попречат да продължим да се застъпваме за универсалните ценности и принципи на ЕС, както правим във всеки разговор с нашите китайски колеги и - когато ситуацията го налага - чрез налагане на санкции".
"Перспективите за ратифициране на CAI ясно ще зависят от това как ще се развиват отношенията между ЕС и Китай. Ратификацията няма да се осъществи в политически вакуум, но нашето мнение е, че за целите, по които е проектирана, това е добра сделка за Европа".
Относно многото проблеми, които Западът отчита и които трябва да бъдат решени в областите на демокрацията, човешките и трудовите права, както и зачитането на международното право, представителят на ЕС коментира, че "не е тайна, че блокът и Китай са системни съперници по отношение на управлението, спазването на международното право и ангажиментите по правата на човека. През последните години ЕС предефинира стратегията си с Китай, като се съсредоточи върху нашите интереси, които включват твърдост за нашите ценности".
"Ще продължим да изразяваме позициите си публично, включително в многостранни форуми, и ще координираме действия с партньори, които имат съмишленици."
По думите му, "ЕС действа чрез всички свои налични средства за преследване на своите интереси. Това включва налагане на ограничения върху отговорните за нарушенията на човешките права, засилване на реакцията ни при кибератаки, налагане на по-строг контрол върху технологиите с двойна употреба и осигуряване на надлежна проверка във веригите за доставка".
"Икономическите отношения с Китай са едни от най-важните, двустранната търговия възлиза на 1,5 милиарда евро на ден."
"Но в отношенията ни с Китай има много повече от чисто икономически връзки: Как можем ефективно да се справим с изменението на климата, без Китай да играе своята роля? Погледнете по-широко на пандемията с коронавируса и глобалното здравеопазване или на приоритетите на външната политика като ядрената сделка с Иран или Мианмар. Отношенията ни са сложни, поради което подхождаме към тях по реалистичен начин, винаги преследвайки интересите на ЕС и защитавайки нашите ценности."
Администрацията на президента Джо Байдън заема твърда позиция по отношение на Китай. Относно мястото на ЕС за сътрудничество със САЩ по отношение на основните ценности, сигурността или технологичната конфронтация, Борел заяви, че "завръщането на САЩ към глобалното лидерство и повторната ангажираност със съмишленици, включително ЕС, отваря перспективи за по-силно трансатлантическо сътрудничество, също така за справяне с общите предизвикателства, повдигнати от Китай."
"По-рано тази година поднових диалога между ЕС и САЩ за Китай, който ще ни позволи да координираме позициите си по въпроси като реципрочност - включително икономически въпроси - устойчивост, права на човека, сигурност, многостранност и области за конструктивна ангажираност с Китай, като климатичните промени".
"Не става въпрос за "съюз" или "война" срещу Китай. Става въпрос за насърчаване и защита на интересите на ЕС, включително нашите ценности, заедно с други, които ги споделят."