Георги Църномаров от Битоля: РСМ трябва да признае историята от периода до 1945 г.

Решението на възникналия проблем между Република Северна Македония и България е в признаването на историята, но пречка за това е фактът, че днешните северномакедонски служби действат както по времето на бивша Югославия.

Такава позиция изрази пред БГНЕС Георги Църномаров от културния център "Иван Михайлов" в град Битоля.

"За мен България е държавата, където живее братски народ. Ние сме братя с българския народ. Трябва да се признае историята преди 1945 г. Да се признае какъв народ е живял, какъв език е говорил, на кой език са говорили нашите предци, на кой език са говорили нашите воеводи. Днешните служби на Македония действат със същите методи, както по времето на Тито. За тях българите в РС Македония са държавен неприятел. А ние не сме никаква опасност, нито за държавата, нито за правителството." - коментира Църномаров.

По думите му, отношението спрямо България в РСМ се формира от правителството и Агенцията за национална сигурност и по тази причина не се забелязва и голяма промяна - защото методите им на работа са същите, както на УДБА - зловещата държавна сигурност на диктатора Йосип Броз Тито.

"Ако си българин в Македония, си държавен неприятел!" - констатира събеседникът.

"Не сме толкова страшни, колкото те искат да ни изкарат", допълва той, като отбелязва, че хората с българско самосъзнание не искат да направят нищо против Северна Македония.

"Нашата държава е тази. Ние там сме родени, там сме израснали, там работим, там градим семейство. Просто си отстояваме правата, както всеки човек в Северна Македония." - посочва Георги Църномаров.

Изпратихме протестна нота до външното министерство на РС. Македония

Заради върнатите 920 български книги

Той смята, че е настъпило времето македонските българи, живеещи в РС Македония, да бъдат защитени. Това би казал и на премиера Бойко Борисов, ако има възможност. А българският министър-председател на свой ред да предаде това на своя колега Зоран Заев.

"Да бъдат българите в РС Македония на едно и също ниво с македонците, с албанците, с турците и с всички останали. (...) Да няма натиск срещу тях.", пояснява Църномаров.

Според него лошото отношение към българите се дължи на югославската история, която гражданите на Македония са били принудени да учат в продължение на десетилетия, "започвайки от 4-5 клас, та чак до края на образованието".

Църномаров се надява, че скоро ще започнат да учат македонска, а не югославска история.

Той иска децата да знаят какво се е случило преди 1945 г., на какъв език е говорил народът преди създаването на Македония в рамките на Титова Югославия.

Румен Радев: РСМ сама определя пътя си към Европа

Настоя да спре дискриминацията спрямо граждани, които открито изразяват българската си национална идентичност

Събеседникът споделя, че хората в Македония не знаят нищо за периода от 1919-1941 г. - че през този период са избити няколко хиляди души от сърбите. Нищо не се споменава за Тиквешкото въстание или Охридско-дебърското въстание.

"Споменават се само колкото да се каже, че ги е имало. Нито се казва кой ги ръководи, нито от кого са вдигнати, нито против кого." - допълва той.

Попитан за смяната на имената на улиците в Скопие, която предприе местният градоначалник Петре Шилегов, и по-специално кръщаване на улица на 29 ноември - празника на Югославия, Църномаров е категоричен: "Той вероятно иска да върне Македония много години назад... За него тази дата може би е по-важна, отколкото Деня на независимостта - 8 септември. За обикновените хора, които живеят в Северна Македония не би трябвало да е така."

"От страна на Македония да се признае историята, никой не им оспорва, че след 1945 г. е създадена нова нация - македонска, или нов език - македонски. Преди това някой се е декларирал като македонец - да, но по територия. Никой не се е самоопределял като македонец преди 1944-45 г. Всички са били по националност българи, а по местоживеене македонци." - казва в заключение той.

Европарламентът подкрепя Западните Балкани

Настоява Северна Македония и България да решат проблемите при преговорите си