Въпреки твърденията на основните азербайджански медии за прекратяване на военните действия, те продължават. Нещо повече: официално в Нагорни Карабах и неофициално в Армения върви мобилизация. Арменските ракетни подразделения се прехвърлят на нагорно-карабахската територия. Патриотичният подем в Ереван е неописуем, почти всички се надяват на бърза победа.
Скептиците са предимно от средите на прозападната опозиция. Те постоянно подчертават, че в друга ситуация САЩ еднозначно биха подкрепили Армения на фона на напрегнатите отношения с Турция и Азербайджан. Не го правят обаче, тъй като я смятат за много силно зависима от Москва.
Руските аналитици (за разлика от политиците и дипломатите) еднозначно заемат страната на Армения и разсъждават за възможните последствия за режима на Илхам Алиев и териториалната цялост на Азербайджан. Последната наистина е под голям въпрос, имайки предвид, че конкретно талишите само чакат удобния момент, за да вдигнат въстание и да извоюват независимостта си.
По неофициални данни, през нощта инициативата изцяло е преминала на арменска страна. Тук не пристигат данни за жертви. А Армения е малка страна, която цени човешкия живот. И военните, и политиците не си позволяват да крият жертвите на фронтовата линия. Просто защото няма как да стане: всичко навсякъде се знае и ще се изложат. Затова наблюдатели са склонни да вярват, че през нощта арменската страна не е дала жертви.
Не така стоят нещата от азербайджанска страна, където по принцип изтикват на първа бойна линия представителите на националните малцинства, както и турските и украинските фанатици. Разбира се, и арабите – ислямисти. Новините идват по всички арменски медии, докато на азерските изглежда е наложена «фигура умолчания» (московски израз).
Войната най-вероятно ще продължи, докато двете арменски армии (под общо командване) успеят да завземат значителни територии по посока на язовира Мингечаур и река Кура. Така ще бъдат неутрализирани за в бъдеще войнствените, реваншистки стремежи на азербайджанците.
USD
CHF
EUR
GBP
