Президентът Владимир Путин е "военнопрестъпник", който извършва "геноцид" в Украйна и Европейският съюз не трябва да възобновява "бизнеса както обикновено" с Русия, докато той остава на власт, каза полският премиер Матеуш Моравецки пред Euronews.

"Тази Русия е тоталитарна, националистическа, имперска и тази Русия иска да възстанови Руската империя и държава тип постсъветски съюз", каза Моравецки.

"Не можем да видим ситуация, в която да има отстъпление към обичайния бизнес. Жени и деца умират. Русия извършва геноцид в Украйна и военни престъпления. Не с този режим", добави той.

"Путин е военнопрестъпник и това, за което той е отговорен в Украйна, е просто отвъд нашето въображение. Мисля, че трябва да създадем международен трибунал, който да проследи престъпленията и да въздаде справедливост, когато войната приключи".

Моравецки разговаря с Ефи Куцокоста от Euronews в края на международна донорска конференция, която той беше домакин на шведския премиер Магдалена Андерсон във Варшава. Конференцията събра над 6 милиарда евро за подкрепа на текущите хуманитарни усилия в Украйна.

"Събрахме повече от очакваното", каза Моравецки. "Но тази сума пари не е достатъчно добра, не е достатъчна за огромните нужди в Украйна, предвид жестоката война, която продължава".

По време на интервюто полският премиер говори надълго и нашироко за нахлуването на Русия в Украйна, което той определи като "брутално" и геополитическите последици за целия континент.

След избухването на войната на 24 февруари Полша е в челните редици на международното осъждане срещу Кремъл, призовавайки за доставки на оръжие и възможно най-суровия набор от санкции на ЕС.

"Вярвам, че войната ще свърши рано или късно. Но всичко зависи от смелостта и решимостта на украинската нация. Така че всички трябва да сме благодарни за огромната смелост и за това, което правят, за да се защитят техния суверенитет и свобода", каза той.

"Знаем, че те защитават на барикадите не само своята свобода, но и сигурността и мира на цяла Европа."

Моравецки отхвърли ядрените заплахи на Русия като "знак за тяхната слабост" и каза, че Кремъл ще помисли "два пъти", преди да разшири военната агресия към съседни страни като Молдова.

"Но никой не знае, защото това е в ръцете на лидерите на Кремъл", призна той.

Премиерът говори ден след като Европейската комисия предложи постепенна забрана в целия ЕС на вноса на руски петрол, за да лиши Кремъл от един от основните му източници на приходи.

Забраната се разглежда като най-радикалният ход на ЕС досега и предизвика опасения сред някои силно зависими страни, включително Унгария, Словакия и Чехия, които сега изискват по-продължителен график за въвеждане на мярката.

"Честно казано, има различни държави с различни позиции по отношение на зависимостта от петрола и газа и ние разбираме това", каза Моравецки, попитан за преговорите за забраната на петрола.

"Има дискусии с Европейската комисия за това какви могат да бъдат междинните периоди. Те обаче няма да блокират тези санкции, доколкото знам."

Войната разкри утвърдената зависимост на ЕС от руската енергия, изградена при предположението, че по-близките търговски опити с Москва биха довели страната по-близо до Запада. Дългогодишното вяра в това се разпадна за една нощ, когато руските войски влязоха в Украйна и започнаха да бомбардират градове.

Миналата седмица руската енергийна компания "Газпром" информира Полша и България, че спира доставките на газ за двете страни.

"Винаги съм се застъпвал за най-суровия набор от санкции. Така че знам за какво говоря", каза премиерът.

"Не трябва да търсим каквато и да е изкупителна жертва или точка в тази или онази страна, защото знаем, че имаше много по-големи държави, които се опитваха да спрат, да забавят, да отложат, да отлагат", добави Моравецки, в очевидно завоалирано позоваване за Германия, страна, често обвинявана, че е мека към режима на Путин чрез политика на умиротворяване.

До самото избухване на войната, Германия енергично защитаваше легитимността на "Северен поток 2", тръбопровод за доставяне на повече руски газ директно в страната. Спорният проект стартира през 2015 г., година след като Русия анексира Крим.

"Имаше държави, които бяха толкова зависими и искаха да бъдат по-зависими от руския газ и всеки знае кои са те", каза полският премиер.

"Те бяха късогледи, защото не можеха да си представят какво ще се случи с тази зависимост. И Путин използва това като изнудване спрямо останалата част от Европейския съюз."