Какво стои в основата на най-голямата трагедия в човешката история - победата и утвърждаването на болшевизма в Русия? Политологът Огнян Минчев търси отговор на този въпрос. Публикуваме без редакторска намеса неговия анализ, публикуван в профила му във Фейсбук.
Днес се навършват 104 години от Октомврийския преврат на болшевиките в Петербург. Той бе последван от епоха на най-масовите престъпления срещу човека и човечността в писаната история на цивилизацията. С преврата на 25 октомври (стар стил) започва втората най-кървава революция в модерната история (след Френската революция) и разбирането на нейните вътрешни движещи сили е от ключово значение за осъзнаването на тази дълбочина, до която досега е достигало злото.
През втората половина на 20 век се води непримирим дебат мжду две основни тези в отговор на големия въпрос - какво стои в основата на най-голямата трагедия в човешката история, победата и утвърждаването на болшевизма в Русия? Според Александър Солженицин причината за триумфа на комунизма е арогантната антиутопия на марксизма, която възниква върху основата на дълбочинните обществени конфликти в епохата на ранния индустриален капитализъм в Европа. Марксизмът - и преди всичко политическата му доктрина - е една от най-мащабните системи на "рационална утопия", произвеждани от специфичната култура на модерния рационализъм. Линейната представа за времето и ключовата роля на понятието за "прогрес" в съчетание с господстващия през епохата материализъм създават специфични заместители на религиозно съзнание - рационални утопии, които проектират в бъдещето чудотворно избавление - спасение от дилемите на съвременността и мобилизират надеждата, очакванията и политическия радикализъм на големи маси от хора. Към края на 19 век системата на индустриалния капитализъм еволюира към нарастващи възможности за прагматично съвместяване интересите на наемния труд и другите нищи класи, и интересите, свързани с капиталовото възпроизводство. Революционният патос на Запада се променя и отслабва във времето. Войнствената утопия на радикалния комунизъм мигрира на Изток, към Русия, в която назрява огромна сеизмична - революционна вълна, набираща сили от неспособността на самодържавието за разумна еволюция.
Срещу Солженицин стоят западните теоретици и историци на комунизма - Робърт Конкуест и Ричард Пайпс, според които болшевизмът е логичен резултат на цяло хилядолетие руска история, изпълнена с централизъм, брутална йерархия, азиатска система на подчинение, утвърдена от господството на Златната орда. Всичко това води до репресивна, застинала система на централизирано самодържавие, която се възпроизвежда в болшевишкия режим с могъществото на тоталитарните политически технологии за контрол над обществото.
Този спор днес вече не е необходим. Просто защото от дистанцията на времето е все по-очевидно, че и двете тези имат своите основания в интерпретацията на най-мащабното зло, породено и реализирано досега от човешката история. (Нацизмът е второто, аналогично и свързано с болшевизма тоталитарно зло.) Има едно обстоятелство, което често убягва от нашето внимание. То е свързано с опитите една провалена система на злото - каквато е болшевизмът - да бъде интерпретирана не през визията за нейната доказана безчовечност и престъпност, а през визията за нейната трагична неосъщественост в истинските й измерения. "Комунизмът иска това, което иска и Христос" - колко пъти сме чували това твърдение, особено след 1989 г. ... "Справедливостта и равенството са светли човешки идеали, с чието осъществяване понякога се злоупотребява", твърдят същите хора.
Съществува очевиден парадокс и той се изразява във факта, че комунизмът е не просто "трагично отклонение" по пътя към човешкото равенство, свобода и стремеж към справедливост. Комунизмът е най-голямото - досега, заедно с нацизма - отрицание на свободата, справедливостта и равенството между хората, достигнато от която и да е система на човешко общежитие. Измеренията на несвободата са не само в екстремните примери на ГУЛАГ и на масовите убийства и репресии. Несвободата при комунизма е системна проява на всеки елемент на човешкия и обществения живот, където основната цел е тоталното подчинение на човека. Равенството е не просто "равенство в бедността", за което често атакуват болшевишката система. Подчинението на стотици милиони хора на безмилостната йерархия на тоталитарната власт е тотално отрицание на самата идея, че човешките същества могат по някакъв начин да бъдат изравнени помежду си - като права, като уважение към мислите и чувствата им, като потребности за достоен живот. Справедливостта като съответствие между човешкото поведение и оценката на другите за него е също парадоксално невъзможна в системата на тотален йерархичен контрол. Колкото си по-брутален, безчовечен и опортюнистичен - толкова по-добре си възнаграден. И това е гавра със самия смисъл на справедливостта като обществена категория.
Смисълът на този парадокс - между претенцията и реализацията на основни обществени ценности се крие в действието на един закон, на който ние рядко обръщаме сериозно внимание. Основен механизъм за утвърждаване на злото, на престъплението срещу човечността е реализацията на определени ценности и определени идеи преждевременно - преди да са разгърнати основните предпоставки на обществената еволюция, правещи възможно тяхното пълноценно осъществяване. Равенството и справедливостта не можеха да бъдат реализирани чрез кървава революция и диктатура на пролетариата (според Маркс), заменящи експлоататорския капитализъм с утопичния комунизъм. Те можеха да се реализират - и се реализираха донякъде в процеса на еволюция на самия капитализъм, при която самите хора от двете страни на барикадата съзряха, осъзнаха потребността да променят условията на своя живот постепенно и в съответствие с реалните механизми, с които разполагат. Така се появи "социалната държава", масовизира се средната класа, осъществи се масово навлизане на хората като граждани в процеса на управление на обществото.
Безспорно - борбата с несправедливостта, неравенството в човечността, с хитроумните манипулации за отнемане на свобода продължава. Тази борба се води в две еднакво важни посоки. Първата - борба срещу системите и йерархиите на неравенството, несправедливостта и несвободата, наследени от миналото. Наследени от епохи, в които човекът и неговото осъзнаване са били на доста по-ранен етап в развитието си, поради което определени йерархии на неравенство и несвобода са били възможни и необходими формати на социална самоорганизация. Човешката еволюция - еволюцията на съзнанието е в състояние да коригира постъпателно по своя път изoстаналите от предходни етапи структури, норми и институции на човешкото общежитие.
Втората посока на борба е не по-малко важна - борба с левичарските утопии, с утопиите на екстремния радикализъм, които по определение паразитират върху ултимативната претенция за пълна свобода, за пълно равенство, за безгранична справедливост извън контекста на човешкия и обществения потенциал за конкретно и възможно осъществяване на основните социални ценности. Еволюцията на човека и обществото се препятства от две взаимодопълващи се манифестации на злото. От злото на неразвитостта, понякога примитивизма, наследен от миналото. И от злото на радикалното изкушение - да осъществим "Божието царство" на земята. Безусловно, безапелационно, на всяка цена, още днес. Злото, наследено от миналото е "малкия дявол" - то рано или късно отмира, под напора на собствения ни ход напред. Злото, ултимативно изискващо всичко "днес и сега" е "големия дявол". Този "дявол", чиято роля е да се погаври и да унизи най-значимите ценности на човека и обществото, като ги подхвърли на обществена реализация в радикализма на поредна революция, която е в състояние да ги обезсмисли, да ги подиграе и да ги замени с най-мащабното възможно тяхно отрицание.
Philosopher
на 08.11.2021 в 17:52:00 #7убийства, изнасилвания, грабежи, хвърляне на живи хора от скала, заравяне на полуживи хора в ями, издевателства над жени и побои в милицията, хранене на свине с човешко месо в концлагера "Белене" и други актове на "освобождение", осъществявани от съветски войници и български комунисти след 9-ти септември 1944 г.
bgpluss
на 08.11.2021 в 07:38:01 #6Опако, не си обективен, личи ти. Резултата на 45 години комунистическо минало е следният: 9 млн българи! Индустрия! Енергия! Наука! Медицина! Образование! Строителство! Космос!След подмяната през 1989 година за 30 години вие, неолибералните демократи явно постигнахте целта си-деградация, пустиня, геноцид! Превърнахте ни в колония на щатите, в резултат на един налудничав американизм, неофашистки реваншизъм и фалшификации на историята останаха само 5 и нещо милиона българи. Ето това е и разликата, това е ключовия показател. На хората не им се живее зашото те бяха измамени и захвърлени като народ! Вие сте вредители, които подменят културния и ист. код на България.
Опако
на 08.11.2021 в 03:24:14 #5До №5: Комунизмът ще бъде постигнат само от развитието на капитализма!
Опако
на 08.11.2021 в 03:21:58 #4bgpluss, Ти си психично болен путинофашистки шут! "Атомът"? Така ли викате в циганската ви махала на ядрената енергия? Енергията и космоса, и те ли са придобивка на "комунизъма" у нас? За язовирите, вече многократно си се излагал в невъобразимото си невежество, по-добре се откажи от бъдещи драсканици по темата. Индустрията у нас фалира толкова яко, че повлече цялата фашистка държава - толкова си мало.умен и невеж, че не осъзнаваш колко се излагаш! "титанично комунистическо минало?" - ти си падал жестоко на главата си поне няколко пъти, не е смешно, знам! За твое сведение, даже другарите ти от фашистката Народна Република никога не са смеели да говорят за комунизъм освен в бъдеще време. Поучи се от тях! НРБ е най-позорният момент от българската история и така ще бъде запомнен от бъдещите поколения! Психопати като теб няма да успеят да фалшифицират историята ни!
bgpluss
на 07.11.2021 в 23:44:07 #3Огнян Минчев открай време е патологичен лъжец, един отявен соросоид! За това му се плаща-да промива мозъци и зомбира на антикомунистическа вълна. Това и работи. Те с Алекса Йорданофф друго не работят. Получава си паричките и бълва изтърканите си мантри. Само като пример относно комунистическото време в България:ако не беше този "ужасен", "античовечен" комунизм едва ли сега щяхме да имаме ток и парно... Атома, енергията, космоса,язовирите, индустрията и научно-техническия прогрес на България като цяло - всичко това е само благодарение на комунизма.Да припомня на Огнян, че преди комунизма да дойде в България, ние бяхме слабо развита аграрна страна. Нещо като днешна "свободна" и "демократична" България. Без индустния и съвременни технологии. Искам да попитам Огнян Минчев, а сега демократичните години с какво ще се запомнят в историята на България? Какви са ни успехите? Имаме ли някъде някакъв сериозен пробив както бе именно по времето на комунизма!? Поне нещичко, поне мъничко в сравнение с онова титанично комунистическо минало? Нищо. Нула. Строим Белене 30 години! Ако така правехме Козлодуй навремето... Комунизма е вторият Златен Век в историята на България!
emilioner
на 07.11.2021 в 21:57:05 #2Прогнилата феодална аристократична система е била далеч по голямо зло. Масова бедност и неграмотност полуробство и никакво развитие и прогрес за човека ако не е от съсловие. Да не говорим че правата и привилегиите на работниците са станали възможно заради примера на кумунистическите държави където работника е на пиедестал.
Кастело Белведере
на 07.11.2021 в 21:33:25 #1Туй зло започнало преди 104 г, не само че не е изчезнало, но и намира своя ренесанс в путинизмо-дуганизма, стъпва не само на основите, изляти от сталинизмо-ленинизма, но и намира разцвет чрез наципопулизма, необразованите маси и сляпото им подчинение на тоталитарната власт... все неща, които са част от ДНК-то на руската държава.