Атлантическият съвет на България призовава към комунистическия режим и неговите символи да се подхожда със същата нетърпимост както към нацизма и да се премахнат двойните стандарти.

От организацията изразяват категоричното си несъгласие с отношението на официалните институции, които заклеймиха провеждането на "Луков марш", но не и организирането на т.нар. "анти-Луков марш".

"На 22 февруари 2020 г. проведения в София "анти-Луков марш" се превърна в парад за възхвала на комунистите-терористи", посочват от АСБ.

Същевременно от организацията посочват, че името на ген. Христо Луков е несправедливо очернено, тъй като няма данни той да бил нацист или антисемит.

"В отровената от идеологически манипулации обществена среда е невъзможен обективен прочит на истинската роля на ген. Луков, за който историческите факти ясно показват, че може да е бил всякакъв, но не е бил нито антисемит, нито фашист, нито нацист, нито дори германофил. Злоупотребата с неговото име от страна на някои спонсорирани от Русия антисемити, нацисти и фашисти не го прави нито антисемит, нито фашист, нито нацист" - се казва в официално изявление на атлантиците.

АСБ призовава Министерският съвет да внесе в Народното събрание предложение за забрана да се използват в публичното пространство всички известни символи на комунизма и СССР, както и "да се премахват всички паметници на съветската окупационна армия и всички паметни знаци на комунисти, участвали в терористични действия на територията на Република България."

Караянчева: Искаха България да бъде смазана, историята заличена

Караянчева: Искаха България да бъде смазана, историята заличена

Церемония в памет на жертвите на комунистическия терор…

Пълният текст на изявлението

НЕ НА ДВОЙНИТЕ СТАНДАРТИ!

КОМУНИСТИЧЕСКИЯТ РЕЖИМ Е ПРЕСТЪПЕН СЪЩО КАКТО НАЦИОНАЛСОЦИАЛИЗМА И ФАШИЗМА

През последните дни станахме свидетели на публичното заклеймяване на "Луков марш", не само от представители на "Шалом" и различни леви и либерални организации и партии, но и от представители на официалните български институции. Председателят на Парламента, министърът и заместник-министърът на външните работи, кметът и заместник-кметът на Столична Община също осъдиха намеренията за провеждане на "Луков марш" и одобриха забраната му.

От години се знае, че сред някои от организаторите на "Луков марш" стоят хора свързани с Руската федерация и нейните тайни служби. Известно е, че Кремъл създава, подкрепя и спонсорира както крайно леви, така и крайно десни движения и партии, водейки коварна хибридна война против Европейската цивилизация. Целта е създаване на крайно разделение и противопоставяне на гражданите в европейските страни. Спонсорирането на крайно-десни партии и движения от по същество неофашисткия режим на Путин от друга страна представя на днешната Руска федерация фалшивия ореол на "спасителка" на Европа от фашизма.

В отровената от идеологически манипулации обществена среда е невъзможен обективен прочит на истинската роля на ген. Луков, за който историческите факти ясно показват, че може да е бил всякакъв, но не е бил нито антисемит, нито фашист, нито нацист, нито дори германофил. Злоупотребата с неговото име от страна на някои спонсорирани от Русия антисемити, нацисти и фашисти не го прави нито антисемит, нито фашист, нито нацист.

Затова заклеймяването на организаторите на Луков марш от страна на официалните институции би следвало да бъде съпроводено и със заклеймяване на организаторите на т.нар. "анти-Луков марш".

Защото той се организира от най-ретроградните и реваншистки сили от бившата комунистическа партия и престъпната Държавна сигурност. Те използваха момента, за да представят своите терористични действия, като "антифашистки" и да потърсят обществено оправдание за престъпленията си преди и след 9.09.1944 г., когато избиват целия български възрожденски елит от над 30 000 души и пращат по лагери и затвори над 300 000 българи, заклеймени като "фашисти", "чужди агенти", "кулаци", "врагове на народа" и т.н.

Затова на 22 февруари 2020 г. проведения в София "анти-Луков марш" се превърна в парад за възхвала на комунистите-терористи. Маршируващите леви екстремисти с маски на лицата, с портрети на убийците над главите, с "поздрави" от комунистическата терористка Виолета на практика ни казваха: "ние пак сме тук", " който не е с нас, е против нас", а следователно "щом не сте с нас, значи сте фашисти"!

За съжаление тази нагла провокация не срещна абсолютно никаква реакция от страна на държавните институции. Нямаше никакво осъждане. Пълно мълчание. Сякаш в България не съществува приет от Народното събрание действащ Закон за обявяване на комунистическия режим за престъпен.

Днес виждаме ново възраждане на най-реакционните и ретроградните комунистически сили, маскирани като "прогресивни" и "антифашистки" на връх Бузлуджа, край яз. "Копринка", пред паметниците на окупационната съветска армия и пред стотиците паметни знаци на комунистически терористи из цялата страна. На своите демонстрации те все така продължават да развяват червените знамена с комунистически символи и да носят портретите на Сталин и Георги Димитров, както и на главатаря и вдъхновителя на новите фашисти - Путин. Под тези символи 45 години комунистите тероризираха българските граждани и превърнаха страната ни в тоталитарен затвор.

Престъпленията на фашизма, нацизма и комунизма трябва да бъдат еднакво третирани и осъждани. В България до 9.09.1944 г. не е имало тоталитаризъм - нито фашистки, нито нацистки. За разлика от комунистическия режим, наложен на България след 9.09.1944 г. от съветските окупатори, който е най-съвършената и престъпна форма на тоталитаризъм.

Нацистки и фашистки методи на управление използват само българските комунисти. Палачите от "Гестапо" са много изостанали в терористичните си практики от палачите на КГБ и българската Държавна сигурност. Българските "Освиенцим" и "Бухендвалд" са комунистическите концлагери "Белене", "Куциян", "Богданов дол", "Ножарево", "Ловеч" и много други след 9.09.1944 г.

В Германия след войната бе проведена денацификация и затова и до днес там се смята за углавно престъпление възхвалата на националсоциализма и фашизма. Това е престъпление и в цяла Европа. За съжаление в България не бе извършена декомунизация след 1989 г. Затова с нарастваща тревога ежедневно наблюдаваме възхода на реваншистките и мракобесни комунистически сили.

В тази връзка настояваме за бързи и решителни действия от страна на държавните институции в Република България.

Призоваваме Министерският съвет да внесе в Народното събрание предложение, а Народното събрание на Република България да приеме Закон за изменение и допълнение на приетия на 26.04.2000 г. Закон за обявяване на комунистическия режим за престъпен. В предложените текстовете за изменение и допълнение да бъде записано, че :

  1. В България се забранява в публичното пространство използването на всички известни символи на комунизма, СССР, включително червени петолъчки, сърпове с чукове, също както са забранени нацистките и фашистките символи и знаци.
  2. Премахват се всички паметници на съветската окупационна армия и всички паметни знаци на комунисти участвали в терористични действия на територията на Република България.
  3. Премахват се наименованията на всички населени места, улици и площади носещи имената на български комунисти и съветски окупатори.
  4. Забраняват се шествия, митинги, поклонения и други публични събития възхваляващи комунизма, годишнини от събития свързани с БКП или комунисти - терористи и убийци.
  5. Да се даде едногодишен срок за изпълнение на разпоредбите на Закона.
  6. За неизпълнение на разпоредбите на закона да се търси не само административна, но и наказателна отговорност.
  7. В преходните и заключителни разпоредби освен промени в други закони, свързани с допълнението към Закона за обявяване на комунистическия режим за престъпен да се включи допълнение и на Наказателния кодекс, като се приравнят наказанията отнасящи се до проповядване на фашистка и нацистка идеология с тази на комунистическа идеология, като изрично текстово се допълни това навсякъде в законите.

Надяваме се, че с приемането на допълнения към Закона за обявяване на комунистическия режим за престъпен ще бъде започнат на практика процеса на декомунизация на България, закъсняващ вече 30 години.

По-добре късно, отколкото никога. Защото ако е никога, то тогава никога в България няма да има нито справедливост, нито покой за мъртвите, нито мир и национално помирение между живите.