Ползата и моралът зад едно убийство за ядрени оръжия

Ръководителят на иранската програма за ядрено оръжие бе убит преди дни близо до Техеран. Предполага се, че той е убит от израелците, чийто мотив е да осакатят иранската програма за ядрено оръжие, като убият единствения човек, който е наистина важен за успеха й. Възможно е да са били израелците, но има значителен брой други страни, които не искат Иран с ядрено оръжие. Съединените щати са една такава държава, но няколко арабски страни се чувстват по същия начин. Руснаците може да не са развълнувани от ядрено въоръжен Иран на юг; Техеран и Москва сега са приятелски настроени, но противниците се сменят и ядрените оръжия са по същество завинаги. Въпреки това е разумно да се предположи, че това са израелците, тъй като предвид възгледите на Иран те са с най-много залог, пише Джордж Фридман за Geopolitical Futures.

Атентатът не е лесно нещо. Той носи риск от провал и отмъщение. Това е рационален ход само в два случая: като възпиращ фактор за сплашване на организация или държава в промяна на политиката или когато убийството на един човек би било решаващо за блокиране на нежелано развитие. Ще се спра на втората категория, която изглежда описва атаката в Иран. Ръководителят на програма за ядрени оръжия може да е гений или просто да е заместник, да разбърква документи и смъртта му да не постигне нищо. За да е полезна мишена, той в някакъв смисъл трябва да бъде незаменим. Не трябва да има кохорта млади гении, които мишената е отглеждала през годините, готови да заемат неговото място. Убийството трябва да има значително въздействие върху заплахата, за да си струва усилията, рисковете и последиците от провал и отмъщение.

Стратегически значимият човек е голяма рядкост, но правилното му идентифициране е още по-голяма рядкост. За да го намерят, оперативните служители от разузнаването трябва да събират неуловима информация, а анализаторите трябва да определят дали информацията е валидна, а не просто красива легенда, измислена от самото лице или други хора. Идентифицирането на необходимия човек не е лесно, тъй като той всъщност може и да не съществува.

Ако приемем, че е намерена подходящата цел, движенията й трябва да бъдат проследени. При мобилните телефони такова проследяване може да е по-лесно, но има и други устройства, които с трудности и опасности могат да бъдат използвани за проследяване. Трябва да се разкрие шаблон, за да може екип атентатори да извърши своята атака. Най-важното е, бъдещите движения да бъдат идентифицирани, а не миналите. Освен това целта не трябва да бъде охранявана сериозно и ефективно през цялото време. В идеалния случай той е минимално защитен и следва предвидима рутина на движение през райони, където убийците могат да чакат, без да бъдат открити. Нападателите се нуждаят от достатъчно предизвестие, за да могат да планират къде целта ще бъде най-уязвима.

Иранското разузнаване е идентифицирало организаторите на убийството на ядрения учен

Разработват се контрамерки

Друго предизвикателство е заплахата от отмъщение. Иран не може да нахлуе в Израел и бомбардирането на Израел отваря вратата за интензивни ответни удари. Пропорционалната стъпка, ако наистина Израел е извършил убийството, е контраатака - или, по-вероятно в този случай, терористична атака. Терористичната атака е безразлична към това, кой е убит, стига някой да бъде убит, и следователно е по-лесно да се извърши.

Опасността сега обаче е, че убийствата и контраатаките могат да излязат извън контрол. Щом това се случи, всичко - дори всеобхватна война - е възможно. Дори не е важно дали първата атака е била извършена от Израел или някоя друга държава - може би държава, която се надява да подтикне военно противоборство, като постави Иран в положение, в което смята, че трябва да предприеме военни действия. В този момент важното е кой смята, че Иран е отговорен.

"Какво и ако" са безкрайни. Въпросът е, че докато убийството трябва да бъде самостоятелно събитие, неговите пермутации са безкрайни и потенциално неочаквани. Следователно единственото обстоятелство, при което убийството може да бъде използвано рационално, е когато използването му е решаващо срещу изключително значима програма. Изглежда, че иранската програма за ядрено оръжие отговаря на това условие, но все още не е ясно дали ученият, който е убит, е наистина важен или че смъртта му няма да доведе до огромни съпътстващи щети.

Моралният въпрос според мен е по-прост от практическите трудности. Вярно е, че убийството на гражданин на държава, с която няма обявяване на война, е проблематично. Но декларациите за война са в миналото, от 1945 г. Има много войни и малко са с официални декларации. Така че тази характеристика на международното право стана безсмислена, което считам за жалко, но е реалност. Ако ще има войни, не мога да си представя защо е по-законно да убиеш хиляди хора, отколкото да убиеш един, само защото предварително и официално си заявил намерението си да убиеш хиляди. Всъщност, ако убийството може да попречи на смъртта на хиляди, то това би трябвало да е не само морално, но и морален императив. Така че, ако Израел законно се страхува от унищожение на своята нация, ако Иран произведе ядрени оръжия, то тогава изборът е унищожение на Израел, превантивен удар по Иран или смъртта на незаменим човек.

Съществува силна морална теза, която може се използва срещу войната, но през хилядолетията човешка история и съществуване подобни аргументи са останали без резултат. Моралното твърдение може да бъде маркер, но е постоянно пренебрегвано, то не може да ръководи действията на нациите. Нациите се страхуват една от друга, често с много основателна причина. А страховете обикновено са взаимни.

Трудно разбирам моралния аргумент срещу такъв род убийството (атентат) или практическата цел на пацифизма, но мога да разбера защо убийството е рядкост: Много е трудно да се извърши и има потенциални последици, които биха могли да бъдат главозамайващи. Но когато хирургическа атака срещу един човек може да повиши сигурността на нация, изглежда, че е поне толкова легитимно, колкото и една инвазия. Обстоятелствата, при които можете да идентифицирате необходимата фигура и да я отстраните, са редки и изключително трудни.

Проблемът не е морален, а практически...

Тръмп пуснал "ястребите" срещу Иран, но да не провокират Трета световна война

Тръмп не се интересува от един от най-големите външнополитически проблеми