Помпео звънна на Пашинян и Алиев със съвет да прекратят конфликта

Държавният секретар на САЩ Майк Помпео притисна във вторник лидерите на Армения и Азербайджан да прекратят военните действия и да търсят дипломатическо решение на конфликта в Нагорни Карабах, се казва в изявление на Държавния департамент, съобщава "Ройтерс".

Помпео разговаря отделно с арменския премиер Никол Пашинян и президента на Азербайджан Илхам Алиев, съобщиха от ведомството.

"Секретарят Помпео притисна лидерите да спазват ангажиментите си да прекратят военните действия и да преследват дипломатическо решение на конфликта в Нагорни Карабах", се казва в него, и отбеляза, че няма военно решение на този конфликт.

Помпео подчерта значението на пълното прилагане на споразуменията за прекратяване на огъня, постигнати в Москва на 10 октомври, потвърдено в изявление от Париж на 17 октомври, в съответствие със съвместно изявление на американския президент Доналд Тръмп, френския президент Еманюел Макрон и руския президент Владимир Путин.

Войната за Нагорни Карабах продължава след трето неуспешно примирие

Тази сутрин...азерската страна отново наруши режима на тишина

Интензивните боеве заради Нагорни Карабах, отцепилия се арменски анклав в Азербайджан, бързо наближават най-опасната си фаза. Военният напредък на Азербайджан възпрепятства възстановяването на примирието, пише за "Файненшъл Таймс", Кери Кавана, бивш дипломат на САЩ, ръководил мирните преговори на ОССЕ през 2001 г., председател на International Alert и професор по дипломация в университета в Кентъки.

Освен ако Русия, САЩ и Франция - които заедно са съпредседатели на Организацията за сигурност и сътрудничество в европейската група от Минск - не активизират своите дипломатически усилия по време на следващия кръг на преговорите на 29 октомври, войната вероятно ще ескалира драстично.

Тогава външните държави, по-специално Турция и Русия, може да влязат в битката. Резултатът би бил потенциално зашеметяващо ниво на смърт, разрушения и страдания.

Това са вече най-тежките военни действия в този конфликт, откакто Русия посредничи при първоначалното прекратяване на огъня между Армения и Азербайджан през 1994 г. Докато това примирие често се нарушаваше от стрелба с леко оръжие и артилерия, само през април 2016 г. четиридневната война имаше значителни загуби на живот. Тогава Азербайджан откри, че може да си върне със сила територията, която е загубил през 90-те години.

Оттогава в действие са три нови фактора: Азербайджан се сдоби със силно усъвършенствано военно оборудване от Израел и Турция; Турция се намеси по-пряко в спора; и трите държави, натоварени с посреднически усилия, са разсеяни от по-належащи вътрешни и международни проблеми.

Дори когато руският президент Владимир Путин свика външните министри на Армения и Азербайджан в Москва, за да се ангажират в интензивни преговори със своя външен министър Сергей Лавров на 9 октомври, последвалото "хуманитарно примирие" не продължи нито един ден.

След това, когато френският президент Еманюел Макрон опита телефонна дипломация и се присъедини към Русия, за да подпише примирие, което ще влезе в сила на 18 октомври, което продължи само часове.

И накрая, на 23 октомври, когато държавният секретар на САЩ Майк Помпео се срещна с двамата външни министри във Вашингтон, бяха необходими два дни, за да се появи споразумение за прекратяване на огъня. Примирието започна сутринта на 26 октомври и беше прекратено за минути.

Една от основните причини, поради която международният хор, призоваващ за мир, е неефективен, е президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган, който насърчи Азербайджан да продължи да се бори. Другото е, че високотехнологичните оръжия (включително безпилотни летателни апарати и боеприпаси), които Израел и Турция доставят на Азербайджан, се оказват много ефективни: през последния месец Азербайджан възстанови значителни територии. Заедно тази външна подкрепа и относителният военен успех генерираха широка обществена подкрепа в Азербайджан за военните усилия. Това явно засили склонността на президента Илхам Алиев да продължи да се бори.

Мъглата на войната затруднява да се разбере точно какво се случва. Но тъй като военните действия настъпват във втория си месец, човешките загуби вече са високи. Путин заяви, че общият брой на загиналите се доближава до 5000, в сравнение със съветските загуби от 13 000 за 10 години война в Афганистан. Съобщава се, че повече от половината от цивилното население на Нагорни Карабах е било разселено.

Известно е обаче, че Азербайджан си възвърна голяма част от територията по иранската граница и сега изглежда енергично се движи на север към коридора Лачин, артериалната линия за свързване на Армения и Нагорни Карабах. Ако този коридор бъде прекъснат - а противоречивите доклади поставят напредващите азербайджански сили само на 20-30 мили - конфликтът ще застане на ръба на хуманитарна катастрофа. Населението на Нагорни Карабах ще бъде в капан, цивилното население ще изпадне в паника и Армения ще ескалира допълнително конфликта. Това може да накара Москва да действа в съответствие със своя пакт за взаимна отбрана с Армения, което от своя страна може да предизвика влизането на турските военни.

Рискът от разширена война нараства с всеки изминал ден. Конфликтът скоро може да достигне необратима точка, където няма да спре без драматично разрастване на боевете и увеличаваща се загуба на живот. На следващия кръг от преговорите на Минска група в Женева в края на този месец международната дипломация трябва да стане по-категорична.

Русия може би е в най-добра позиция да ръководи усилията, особено тъй като САЩ са в последните етапи на президентските избори. Въпреки това всяко дипломатическо действие ще трябва да бъде координирано между трите съпредседатели на групата за максимална ефективност. Времето е от съществено значение.

Обновена

Илхам Алиев не изключва турските F-16 от защитата на страната си

Президентът на Азербайджан обвини Минската група, че едиснтвено се опитват да спасят Армения