Столтенберг вижда заплаха от война след провал на преговорите с Русия

Вторият кръг от преговори за гаранции за сигурност, който се проведе в сряда в Брюксел на ниво Съвет Русия-НАТО, не даде резултат. Заплахата от нова война в Европа е много реална, коментира генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг след разговорите с Русия в щаба на военния алианс в Брюксел, пишат СиБиСи и "Гардиън".

Предупреждението на Столтенберг е отправено в момент, когато правителството в Канада е изправено пред нарастващ политически натиск от гласовата украинска диаспора в Канада да направи повече, за да помогне за възпиране на нахлуването на руски войски.

Заседанието на Съвета НАТО-Русия завърши без твърд ангажимент за повече диалог относно исканията на Москва. Русия настоява на Украйна да бъде отказано членство в НАТО и разполагането на войски и оборудване на алианса в Източна Европа да бъде върнато до нивата от 1997 г.

Тези искания бяха изцяло отхвърлени от алианса. Четиричасовата среща между посланиците на НАТО и руска делегация бе "определящ момент за европейската сигурност", каза Столтенберг. НАТО е готов да преговаря с Русия за военни учения, контрол на въоръженията и разполагане на ракети, каза той, но това няма да позволи на Москва да реши кои държави могат да се присъединят към алианса.

НАТО има значителни различия с Русия, но съюзниците са готови за още разговори

"Но е положителен знак, че всички съюзници в НАТО и Русия седнаха около една маса"

"Има реален риск от нов въоръжен конфликт в Европа", каза Столтенберг. "Има значителни разногласия между съюзниците в НАТО и Русия. Нашите различия няма да бъдат лесни за преодоляване, но е положителен знак, че всички съюзници в НАТО и Русия седнаха около една маса и се ангажираха по съществени теми".

Столтенберг каза, че всяка употреба на сила срещу Украйна от руснаците "би била сериозна стратегическа грешка", за която Русия ще плати висока цена.

Коментарите му бяха подкрепени от премиера Джъстин Трюдо, който каза, че осъжда "недвусмислено" заплахата от руска агресия по време на телефонен разговор предния ден с украинския президент Владимир Зеленски. "Всички ние сме изключително загрижени за това и сме обединени като съюзници по целия свят в призоваването на Русия към деескалация и посочихме, че ще има значителни последици", ако Русия предприеме по-нататъшни агресивни действия,.

Канада "ще продължи да бъде там", имайки предвид мисията за военна подготовка в Украйна и разполагането на канадски войски като част от водена от НАТО бойна група в Латвия.

Украинско-канадците, разтревожени от перспективата за война, призовават либералното правителство да направи повече, за да помогне на Украйна чрез дипломация и укрепване на нейната отбрана.

Миналия месец Украинско-канадският конгрес (UCC) представи серия от политически препоръки на министъра на външните работи Мелани Джоли. В горната част на списъка беше предложение за доставка на повече отбранителни оръжия на Украйна, включително противотанкови, противоартилерийски, военноморски и противовъздушни отбранителни системи. Джоли не изключи увеличаване на военната подкрепа за Украйна - опция, която федералното правителство разглежда от месеци.

След разпадането на Съветския съюз Украйна остана с огромен военно-индустриален комплекс, способен да произвежда всичко - от танкове и бронирани превозни средства до самолети и балистични ракети. Но много от сложните съвременни системи, използвани от съюзниците на НАТО - като противотанковата ракета Javelin - не са в техния инвентар.

С нарастващото напрежение около Украйна, някои от съюзниците на Канада блокираха доставките на отбранително оборудване, за да избегнат допълнително влошаване на Русия. UCC посочи отказа на Германия да разреши "закупуването на системи за борба с дронове и снайперисти чрез Агенцията за подкрепа и снабдяване на НАТО".

UCC също така иска Канада да възстанови достъпа на Украйна до усъвършенствани сателитни данни - нещо, което бившето правителство предостави за ограничен период от време след анексирането на Крим от Русия.

Канада е призована за повече санкции срещу Русия, отбелязвайки, че през годините, откакто Канада наложи последно санкции през март 2019 г., Съединените щати и Европейският съюз предприеха мерки срещу руска охранителна компания "Вагнер". ЕС обвини групата "Вагнер" в нарушения на правата на човека в Украйна и редица други страни, включително изтезания и извънсъдебни екзекуции.

Столтенберг подчерта, че НАТО иска да продължи преговорите с Русия и е предложил допълнителни срещи за обсъждане на по-голяма прозрачност по отношение на военните учения, контрола на въоръженията и реципрочните ограничения на ракетите.

Последната среща последва безрезултатните разговори между американски и руски представители в Женева в понеделник, където и двете страни изложиха своите противоположни гледни точки за Украйна.

Руските военни: НАТО игнорира инициативите на Русия за деескалация

Това създавало предпоставки за възникване на инциденти и конфликти

След разговорите руската делегация бе в дълбоки размисли. В продължение на почти два часа нито руското външно министерство, нито Министерството на отбраната промълвиха и дума. Докато Столтенберг и Шърман вече бяха приключили с комуникацията си с медиите, руският заместник-министър на външните работи Александър Грушко не се яви на планираната пресконференция, съобщава EurActiv.

Първият, който наруши мълчанието бе Министерството на отбраната на Русия. Руският заместник-министър на отбраната Александър Фомин заяви, че НАТО "игнорира" предложенията на Русия за деескалация.

Грушко, който се яви пред репортери два часа и половина след края на преговорите, каза, че процесът на разширяване на алианса създава "неприемливи рискове" за Русия и добави, че Москва възнамерява да се "сблъска с тях", включително с военни средства.

"Ако НАТО премине към политика на възпиране, тогава ще има политика на противовъзпиране от наша страна. Ако това е сплашване, тогава ще бъде контрасплашване. Ако е търсене на някои уязвимости в отбранителната система на Руската федерация, тогава това ще бъде търсене на уязвими места в НАТО. Това не е наш избор, но няма да има друг начин, ако не успеем да обърнем сегашния много опасен ход на събитията", каза Грушко.

Съединените щати и НАТО, според руския заместник-министър на външните работи, се връщат към схемите от 1949 г., като поставят възпирането на Русия на преден план и се стремят да постигнат превъзходство във всички области и на всички възможни театри на военни действия. А по време на военни учения те практикуват използването на ядрено оръжие, което "също предизвиква най-сериозно безпокойство".

Руската делегация, според Грушко, "успя да предаде на членовете на алианса, че ситуацията става нетърпима". "Днес мнозина осъзнаха, че тази история ще приключи рано или късно и може да изглежда различно", каза той.

"Не беше възможно обаче да се постигнат конкретни споразумения - поне да продължат преговорите. Фундаменталните различия във визията за европейска сигурност не позволиха да се вземе решение за алгоритъма на по-нататъшните действия на срещата с НАТО", заключи Грушко.

Русия вдига залозите с военно разполагане в Куба и Венецуела

Рябков не може да изключи изпращане на военна инфраструктура