Изявлението на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг относно предложения от Русия мораториум върху разполагането на ракети със среден обсег в Европа е насочено към повишаване на напрежението, което е натоварено с ракетна криза, коментира Леонид Слуцки, ръководител на комисията по международни въпроси на Държавната дума, съобщава ТАСС.

"Изявлението на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, че инициативата на Русия да наложи мораториум върху разполагането на INF в Европа е "ненадеждна", очевидно е насочена към засилване на напрежението и със сигурност не демонстрира готовност за диалог. В крайна сметка подобна позиция е изпълнена с нова ракетна криза за нашия общ европейски континент".

"Москва по своя воля още през 2019 г. пое задължения да изпълни такъв мораториум веднага след разпадането на Договора за РСМД, което, крайно време е да се признае, се дължи на големите усилия на предишния администрация на САЩ. Не бива да си играете с огъня. Днес общият контекст далеч не е най-благоприятният от гледна точка на контрола върху въоръженията, поддържането на стратегическата стабилност и сигурност в света".

Столтенберг: НАТО не вярва на Русия за мораториум за разполагането на ракети в Европа

Столтенберг: НАТО не вярва на Русия за мораториум за разполагането на ракети в Европа

НАТО не планира да разполага ядрени ракети със среден обсег на действие в Европа

Дмитрий Медведев, заместник-председател на Съвета за сигурност на Русия, призова Вашингтон да бъде отворен за съвместна работа с партньори и да не се опитва безсмислено да тласка НАТО на изток или да разгръща ударни оръжия близо до руските граници.

Той коментира, че преди 20 години САЩ едностранно се оттеглиха от Договора за ограничаване на системите за противоракетна отбрана. В същото време Москва продължава курса към укрепване на международната сигурност, наред с другото, предлага на Вашингтон да работят заедно за укрепване на стратегическата стабилност.

Оттеглянето на САЩ от Договора за ПРО преди 20 години естествено доведе до нарастване на недоверието в отношенията между Москва и Вашингтон и допринесе за нарастване на напрежението в целия свят. "За нашата страна тази позиция на американците се превърна в стимул за подобряване на дейността на военно-промишления комплекс, за създаване на нови видове оръжия".

Той заяви, че Русия продължава да следва курс за укрепване на международната стабилност. "Русия предлага на Съединените щати да работят заедно за укрепване на стратегическата стабилност, изхождайки от принципа на приемствеността и взаимосвързаността на стратегическите нападателни и отбранителни оръжия, както беше записано в СНВ, удължен миналата година за пет години", каза Медведев.

Според Медведев САЩ все още нямат надежден щит срещу държави с ядрени оръжия. Той каза, че на фона на неясни обяснения на причините за денонсирането на договора, "всъщност САЩ искаха да си освободят ръцете, за да създадат модерна система за национална противоракетна отбрана".

"Логиката е доста съмнителна, ако не и погрешна. Русия винаги е имала достатъчно възможности да защити националната си сигурност в случай на подобни стъпки от Вашингтон. САЩ за пореден път доказаха, че най-важното за тях са техните собствени опортюнистични вътрешнополитически интереси, а не последователна работа за запазване на стратегическата стабилност в целия свят".

Договорът за ограничаване на противоракетните системи е подписан от СССР и САЩ през 1972 г. При разработването на документа Москва и Вашингтон изхождаха от предположението, че появата на стратегически отбранителни средства от една от страните ще подкопае стратегическия баланс на силите. В същото време, за да го възстанови, другата страна ще бъде принудена да изгради нападателни оръжия или да увеличи ефективността на отбранителните средства, което ще доведе до неограничена надпревара във въоръжаването. Гаранцията за неядрения удар бе уязвимостта на основната част от териториите на двете страни. Така те се споразумяха за концепцията за отказ на двете суперсили да създадат национални системи за противоракетна отбрана.

През 1991 г. президентът на САЩ Джордж Буш представи нова концепция за програмата за модернизация на противоракетната отбрана, която включваше прихващане на ограничен брой ракети. От този момент започват опитите на Вашингтон да създаде национална система за противоракетна отбрана, заобикаляйки договора.

През юли 1999 г. президентът на САЩ Бил Клинтън подписа национален закон за противоракетната отбрана. Той упълномощи Министерството на отбраната на САЩ да разположи елементи за противоракетна отбрана, за да защити цялата страна от балистични ракети на потенциален враг, когато това е "технически възможно".

На 13 декември 2001 г. президентът Джордж Буш уведоми руския президент за едностранното оттегляне на САЩ от Договора за ПРО. Шест месеца по-късно, на 13 юни 2002 г., документът става невалиден (като това е първият път, когато Съединените щати се оттеглят от международен договор за контрол на въоръженията), пише ТАСС.

Путин настоя за незабавни разговори с НАТО и САЩ относно сигурността на Русия

Путин настоя за незабавни разговори с НАТО и САЩ относно сигурността на Русия

Иска международни правни гаранции за сигурността на Русия