В Русия темата за политическите репресии сякаш не съществува. Почти никой не говори за реабилитация на жертвите, макар че става дума за стотици хиляди, дори за милиони. Очевидно темата е твърде неприятна за властите, констатира Дойче веле.

Още от 1991 година в Русия има закон за реабилитация на репресираните. За този почти четвърт век, откакто законът съществува, той не успя да реши много от проблемите на хората, станали жертви на политически репресии. Нещо повече: интересът на руския политически елит към тази проблематика постепенно отслабва. Затова и остават безплодни усилията да се увековечи паметта на жертвите на политически репресии в Русия.


Статистиката на репресиите е драматична

Дори председателят на международната организация "Мемориал" Арсений Рогински не знае точния брой на хората, които все още чакат да бъдат реабилитирани. Според него проблемът се състои в това, че статистиката досега не е отчитала броя на репресираните по "групов белег" - например т.нар. "кулаци" - отказали да се включат в колективизацията.

"А в случая става дума за стотици хиляди, може би дори за милиони репресирани", казва Рогински и добавя, че проблемът се усложнява допълнително от това, че голяма част от документацията за извършените престъпления отдавна е унищожена. Според него към тази група на "колективно репресирани" следва да се причислят и онези, на които е била отказана реабилитация - в огромната си част те са от времето на Великата отечествена война. По негови преценки става въпрос за няколко десетки хиляди до двеста хиляди души, посочва експертът.

Друга категория репресирани, които също чакат да бъдат реабилитирани, са хората, които не са могли да предявят претенциите си поради формални причини. Например кримските татари, репресирани от Русия по времето на Съветския съюз, по-късно се оказват жители на Украйна. След анексирането на Крим от Русия би следвало Москва да им даде възможност за реабилитация, посочва Рогински.

Освен това има и много случаи на репресирани, които след разпадането на бившия Съветски Съюз се оказват граждани на независими вече държави. В руското законодателство обаче се казва, че репресираните от времето на съветската власт следва да бъдат реабилитирани в Русия, независимо от това къде живеят в момента. На практика обаче това е много трудно.

"За сравнение: в Германия, където по време на войната милиони хора от цяла Европа са полагали принудителен труд, много от които са живи и до днес, въпросът с тяхната реабилитация е решен далеч по-добре. Държавата им е изплатила полагащите им се обезщетения, които са много по-високи от мизерните средства, които се отделят за това в Русия", казва още руският правозащитник. Той допълва, че голямата част от онези близо 200 хиляди души, които са били интернирани по времето на съветската власт и принуждавани да работят в различни трудови лагери, все още не са реабилитирани.


Репресиите не били морални щети

В интерес на истината трябва да отбележим, че в момента Русия подготвя държавна програма за увековечаването на паметта на политически репресираните. Шефът на "Мемориал" обаче се съмнява, че тя изобщо ще бъде приета. В много региони на Русия сътрудници на неговата организация се натъкват на истинска съпротива от страна на местните власти, които отказват всякакво сътрудничество по темата, посочва Рогински.

Бившият конституционен съдия Анатолий Кононов, който е и автор на закона за реабилитация на жертвите на политически репресии, посочва още един проблем: през 2005 година от закона бе извадено понятието "морални щети". Жертвите на репресии възприеха това осакатяване на закона като лично оскърбление.

Още по-голям проблем представлява това, че законът се прилага все по-рядко в Русия. По думите на юриста това се дължи на промененото отношение на руската държава, а и на обществото като цяло към темата за политическите репресии и възстановяването на справедливостта.

Председателят на "Мемориал" смята, че вината за това трябва да се търси основно у сегашния политически елит на Русия. Интересът към темата започна да гасне още през втората половина на 90-те години - при управлението на Борис Елцин. А с идването на власт на Владимир Путин проблематиката беше загърбена като част от миналото на страната. "Днешните управници така или иначе са против признаването на каквато и да било вина, независимо дали става дума за минали или за днешни престъпления", казва Арсений Рогински.