Само след три месеца България ще стане пълноправен член на НАТО. Три години по-късно ще влезе и в Европейския съюз. И двете неща са белег на нормалност. Това е признакът, че страната ни наистина е съизмерима с онези правила, които се свеждат до няколко прости израза - законност, демократичност, прозрачност. Смисълът на тези понятия е всеки човек да се чувства спокоен, да е част от ясен регламент и ясни принципи. Изброявам азбучни истини, но в България те още не звучат банално.

Публикацията във вестник "Стандарт", която обяснява с бившата Държавна сигурност "познанството" ми с подполковник Александър Литвиненко и предаванията на "Блиц", в които бяха споменавани руския президент Владимир Путин, бизнесменът Майкъл Чорни и бившият иракски вицепремиер Тарик Азис очевидно е резултат от болезнено засегнати интереси. То е и доказателство, че у нас нещо много сериозно не е наред. И това нещо е непрекъснатата претенция на някогашните служби за сигурност да бъдат пълновластни господари над съдбата на всеки, който се е отклонил от рамките на предвидената за него свобода.

"Непослушните" трябва да бъдат наказвани, а за останалите остава назиданието. Моделът е сработвал винаги, когато инсинуациите действително са водели до уплаха , отказ от съпротива или отчаяние. Идеята в работата на така наречената "комисия Андреев" за достъп до старите архиви бе тъкмо в това - потенциалът за спекулации да бъде изкаран на светло и веднъж завинаги зависимостта да бъде прекратена. Зависими обаче могат да бъдат само хората, които допускат да бъдат поставяни под зависимост, тези които се поддават на страха. С компромати не може да се води спор. В момента в България няма никакъв правен механизъм, който да позволява адекватно отстояване на добро име и точно посочване на истината.

Ако целта на поръчителите на публикацията е да бъде компрометирано предаването "Блиц", да бъде уязвена свободната и независима журналистика и да бъда сплашен самият аз - сценарият е дълбоко сбъркан . Нито аз съм страхлив и податлив на натиск, нито предаването "Блиц" ще спре, нито свободната и независима журналистика ще се уплаши.
Няма да бъдат заличени от страниците на "Всеки ден" и интервютата с Анна Политковская за руския "бюрократичен авторитаризъм" и фашизоидната война на Кремъл в Чечня . Ще си останат и интервютата с чеченския заместник-външен министър от правителството на Аслан Масхадов - Усман Ферзаули, както и текстът на неизлъчената поради нейната дължина част от разговора с Литвиненко.
Нещо повече - личните ми журналистически усилия за демократизиране и нормализиране на България ще продължават още по-мотивирано, защото вече е ясно, че голяма част от нашата работа все още не е свършена. Моето име и резултатите от работата ми са достатъчно видими и са мой граждански аргумент сами по себе си.

Нужен е регламент, който да върне с пълна сила, но под строг граждански контрол целия дебат за миналото на специалните служби. Няма значение каква цена трябва да платят службите, но хората трябва да могат да говорят свободно за преживяното, да излязат от орбитата на всевъзможни компромати и страхове.

Пиша всичко това не заради друго, а защото трябва да е ясно - република България трябва да стане наистина модерна европейска държава с ясни правила и закони, с уважавани институции и с общество от хора, които знаят къде и как живеят. Демокрацията винаги е по-силна от всякакви сиви кардинали. Честната и свободна журналистика е част от тази демокрация.