Похвално е че има и такива цигани. Но какво от това?
Какво променя това общото впечатление за мангасарията. Не случайно народът го е казал: *Една птичка пролет не прави*.
Всъщност най-голямото предизвикателство за такива деца е да се откъснат от общността. Защото иначе просто ще затънат. Мангасарията ще ги завлече в блатото.
Що се отнася до искането кой какво да прави - мечтите са много добро нещо. Но трябва да са подплатени с нещо. А нашето средно образование в повечето случаи не дава основание за такива надежди.
Който не вярва да ходи на *Стената на плача* и да види резултатите от кандидат-студентските изпити.
Хора с по 2 - 3 шестици в балообразувашите дисциплини са изкарали кръгли двойки.
Това означава ни повече ни по-малко че оценките са абсолютно нереални.
Както, може би в циганските училища.