News.bg публикува мненията Ви без редакция.

Здравейте,

Пиша ви относно един случай, за който научих преди 2 дни съвсем случайно. Става въпрос за "Случаят БОРИЛСКИ" и причината аз да не съм го чувал преди си обяснявам с факта, че българските медии не са му обърнали достатъчно внимание, защото като обикновен българин аз се информирам главно от българските медии. Друг е въпроса, че ако знаех френски бих научил за този казус много по-рано от френските медии (и то едни от най-големите), но както и да е.

Ще ви опиша само на кратко за какво става дума, тъй като този процес, продължил 9 години, е невъзможно да бъде обяснен за 10 минути. Поради това си позволявам да копирам и един интернет адрес, където аз изгледах едночасов документален филм по този случай, направен от телевизия RE:TV и за първи път в живота ми осъзнах, че може би аз живея също в един филм. Адресът е приложен след текста.

Накратко. През 2000г. Мартин Борилски, млад български студент, е бил убит в апартамента, в който живее в Париж, Франция. След обстойно разследване на инцидента се стига до извода, че двама българи са заподозрени за този акт. Основните доказателства са намирането на ДНК на единия от заподозрените под ноктите на убития, откраднат телефон от убития, активиран по-късно със СИМ карта на името на единия обвиняем, както и два панталона, които са били изоставени на мястото на престъплението, с петна от кръв по тях и ДНК на двамата българи (Георги Желязков и Стоян Стоичков) по същите панталони.

Историята е наистина дълга и много добре обяснена във филма, но в края на краищата два БЪЛГАРСКИ СЪДА оправдават заподозрените. Мотивите са наистина абсурдни. Трябва да си наистина болен мозък за да измислиш такива мотиви за оневиняване.

Аз съм също млад български гражданин. Не съм вече студент. Не се оплаквам от живота си. Имам добра работа и живея един нормален живот. Най-вече съм благодарен, че мога да живея този нормален живот в родната си страна. Но всяко нещо си има граници. Аз се страхувам именно от тези граници и много често се чудя къде ли се намират моите граници на търпението.

Всеки ден чета, чувам и сам анализирам абсурдни неща, случващи в България. Как шефката на данъчните участва в данъчни измами; как министър уволнява служителка, защото му направила забележка,  сам не си спазва собствените си заповеди; как премиерът и президентът на Р. България търпят премиерът и президентът на Русия да се подиграват с българските граждани и българската държава; как депутатите от мнозинството си правят каквото си поискат с изборния закон ( и не само) броени дни преди изборите и тем подобни. Много са!!! И все пак търпя. Това обаче не знам как да го изтърпя. Никой не ме е научил. Аз не мога да повярвам! Както казва един известен водещ: слушам и не вярвам на ушите си! Нима това ни чака? Нима това е нашият съд, нашите съдии, прокурори и следователи.

С риск да прозвучи цинично, но аз се радвам, че чак сега разбирам за този случай. Защото не мога да си представя някой да живее 9 години с това. Това е нечовешко. Това е подигравка със семейството на Мартин, с неговата памет, с българските граждани, с моята личност, защото аз и да искам и да не искам съм част от тази държава. Това е и подигравка с , които плащам и които отиват за заплати на такива хора като съдии и прокурори.

Излиза, че аз субсидирам такива хора. Излиза, че аз самия неволно ставам съучастник на убийци като съдът, който трябва да ме защитава от такива хора ги оневинява и пуска на свобода за да могат те спокойно да се разхождат по улиците. Аз субсидирам мафията. Излиза, че АЗ съм МАФИЯТА!!! Ами ако утре ме срещнат? Ами ако не им харесам? Тогава какво? Забравих да кажа, че бащата на единия обвиняем (Георги Желязков) се казва Борислав Желязков, бивш зам-директор на варненското следствие и настоящ адвокат.

Аз съм толкова пристрастен към случая, колкото Георги Първанов е пристрастен по въпроса с паркиралите на тротоара пред входа на блока ми автомобили. Но дори и да си близък с някоя от страните, дори и да си имал някакъв контакт с някоя от тях, аз пак не мога да си представя, че тук може да има две гледни точки. Тук може да има само една и тя е: ВИНОВНИ! Така биха решили във Франция. Така биха решили в Европа и цивилизования свят, където правната система работи. Ама не да работи ей така, ами да работи в полза на обществото.

Последно бих искал само да кажа, че аз очаквам това дело да се гледа и във Франция и там убийците да бъдат осъдени. Това означава, че решението на нашия съд няма да се признае. Това означава, утре ако някой французин или друг европеец извърши престъпление спрямо български гражданин, български студент, български млад човек (както беше с Майкъл Шийлдс) и успее да излезе от страната ни, но въпреки това бъде осъден от наш съд, това решение да няма тежест в другите страни от ЕС. И това във времена, когато младите хора в България постоянно ги сполетяват какви ли не беди, както напоследък свикнахме да чуваме.

Писна ми от мошеници! Писна ми от връзкари, които бащите им ги измъкват при подобни случаи. Това не е държавата в която искам да живея. Да ме изгонят ли се опитват? Не казвам, че ще успеят с мен, но с много други успяха. Това ли ще бъде наследството ни, когато сегашната изпълнителна, законодателна и СЪДЕБНА власт ще ни завещаят? Срам и позор пред другите народи за десетки години напред? Какво трябва да се случи за да не ви пращам подобни писма пълни с негативизъм?

Адрес на документалния филм: http://retv.bg/?video_cat_id=4

П.с. Предварително се извинявам за това, че адрес на връзки с обществеността на Върховния касационен съд не е приложен, но те дори и нямат такъв!