Едни от фундаменталните спекулации на македонската доктрина се вършат с имената "Македония" и "македонци".

Според скопските историчари, когато става дума за македонците те са сигурни доказателства щом ги открият в исторически документи от Античността до началото на ХХ век, че става дума за преки прадеди на днешното население в Повардарието.
А стане ли дума за Македония - естествено за пряк предшественик на днешното държавно образувание със столица Скопие.

Историческите реалности обаче са други. В различни времена понятията „Македония" и „македонци" означават доста различни неща, нямащи понякога нищо общо помежду си.

Първо: От VІІ в. пр. н. е. до 148 г. пр. н. е. Македония е име на антична държава с територия разположена изцяло на територията на днешна Северна Гърция. През втората половина на ІV в. пр. Хр. държавата, управлявана от Филип и Александър Македонски се разширява с териториите на континентална Гърция, Тракия и Персия, но след 323 г. се разпада на отделни елинистически царства. Македония се свива в старите си граници и в 148 г. е покорена от Рим.

Световната наука смята с почти пълно единодушие, че македонците са едно от гръцките племена (като спартанците, тиванците, атиняните).

Второ: В римската епоха (ІІ в. пр. Хр. - ІV в. сл. Хр.) римляните създават три области с името Македония (Първа, Втора и т.н.). Населението им често се нарича македонци, макар че е от различен етнически произход. Официален език очевидно е гръцкият език. Очевидно е, че думите Македония и македонци са загубили държавно и етническо съдържание.

Трето: При варварските нашествия ІV - VІІ век имената „Македония" и „македонци" изчезват от настоящето си място. За около 1000, че и повече години, но името Македония се появява в ... Тракия. С него Византия нарича учредена в VІ век „тема" (област) територията от Пловдив до Цариград. Когато България установява граница в началото на ІХ век с Византия по билото на Странджа - Сакар за област тема „Македония" се свива в територията на Източна Тракия (от Одрин до Цариград).

Всички жители на областта се наричат от средновековните автори „македонци", макар че по произход са гърци, българи, арменци, алани, туркополи. Има и куриози. Императорът победил „македонския" цар Самуил е с официална титла Василий ІІ Македонец (защото рода му е от Одрин). Българоубиец го наричат по-късно. Но най-куриозното е, че той е арменец по произход.

А когато Византия превзема територията на днешна Вардарска Македония в 1018 тя учредява нова административна област - тема ... България. Ужас и кошмар за скопските историчари. А тема „Македония" си стои в Източна Тракия до ХV век. Прочетете къде е заточен в 1393 г. патриарх Евтимий. В Македония ... в Бачковския манастир.

В османския период западноевропейските хуманисти „връщат" името Македония на античното му място. Леко поразширено, тъй като територията на днешна Македония не е била населена с антични македонци, а с траки и илири. Но името за всички писали по въпроса - турски административни органи, чужди дипломати (посланици и консули), чужди църковни служители - мисионери, разузнавачи, пътешественици, учени пишат, че основното славянско население в тази земя е българско, че в Македония освен българи живеят турци, гърци, албанци, цигани, но не и етнос македонци. Дори някой и друг (много рядко) да е употребил това име, той има предвид население по областен географски принцип. Така, както българите в Тракия и Добруджа се наричат често тракийци или добруджанци.

Пето: Македонските „историчари" са прави, че не Коминтерна и Тито измислят „македонизма" като държавна доктрина. Те само го утвърждават, както си знаят - с огън, меч, разстрели, лагери, затвори. И с чудовищни манипулации на общественото съзнание.

Македонизмът е рожба на сръбската политическа мисъл. И по-точно на сръбския политик Стоян Новакович. В прочутото си изложение от 1889 г. той пише: „Всички усилия да направим от българите в Македония директно сърби пропаднаха ... Тогава да опитаме да ги откъснем  от българската общност като ги обявим за друг народ ...Така ще ги асимилираме по лесно в бъдеще ..."

Кралска Сърбия полага известни усилия в тази насока, нямащи особен успех. Затова, когато в 1913 г. присъединява Вардарска Македония я изоставя и принуждава българското й население да се запише като сръбско. Коминтернът и Тито възраждат идеята в 1934 г., а в 1944 и я реализират.