News.bg публикува текстовете ви без редакция...

Въпросът с това дали в учението на Православната Църква съществува понятието за колективен грях очевидно не е по силите на всекиго измежду богословите.

Пък и Светите Отци на Църквата съвсем определено наричат богословието, което е само висше образование, „бесовско богословие", защото богословието е общуване с Бога.

В този смисъл като богослови Православието признава само трима: Св. апостол и евангелист Иоан Богослов, Св. Григорий Богослов и Св. Симеон Нови Богослов...

Дали има колективен грях? Има естествено, и за това свидетелствуват и Старият, и Новият Завет. Без да правим разходки из огромния корпус на Писанието можем да погледнем какво казват тези старозаветни пророци, които предричат идването на Христос.

Св. пророк Исаия например съвсем ясно казва: „Уви, народе грешни, народ отрупан с беззакония, племе от злодейци, синове пагубни! Оставихте Господа, презряхте Светия Израилев, - върнахте се назад" (Исаия 1:4).

В Новия Завет св. Иоан Богослов пък в пълно съзнание употребява множественото число: „Ваш баща е дяволът; и вие искате да изпълнявате похотите на баща си. Той си беше открай човекоубиец и не устоя в истината, понеже в него няма истина. Кога говори лъжа, своето говори, защото е лъжец и баща на лъжата" (Иоан 8:44).

Имайки предвид колективната си отговорност иудеите настояват пред Пилат за разпъването на Христос като приемат „Кръвта Му да бъде върху тях и децата им", тоест те са готови да понесат в безумието си колективното наказание за това. И наказанието им е вече исторически пример с разрушаването на Иересалим от римляните и разпръсването на мойсеевия народ между другите народи...

Всъщност, ако нямаше колективно следствие от греха, то нямаше да има понятие за грехопадението на човешкия род, което е в основата на вярата и на християни и на иудеи, че и на мюсюлмани. Нали заради греха на Адам човешкият род познава смъртта. Ако това не беше така, то нямаше да има смисъл изкуплението на греховете на всички човеци от Спасителя с Неговата доброволно приета Кръстна смърт!

Най-красноречив и ярък пример си остава затриването на безчестните градове Содом и Гомор, за спасението от Божия гняв на които сам Авраам моли Бога, като преговаря да остави жителите, ако там се намери макар и един праведник.

Трябва ясно да се прави разграничение между индивидуалната отговорност на всеки от нас, която ще бъде потърсена в деня на Страшния съд и наказанието тук на земята за безчестието на цели групи хора, колективната вина на които се състои от активното планиране и извършване на престъплението, съучастието от каквито и да било подбуди или в резултат на принуждение, но и от пасивното равнодушно „топлохладно" бездействие в момента на простъпката.

Ние все по-често си затваряме очите пред хулата срещу Светия Дух, която се проявява по време на всякакви светски прояви, и която е непростим грях.

А дали загиналите наши съотечественици са наказани за нашите грехове, ние естествено не можем да знаем. Те по Божия промисъл може и да са в рая, нали смъртта на мъчениците не е наказание, а присъединяване към небесното войнство в блаженото Царство на Бога! Това, както и много други неща, няма как да разберем сега, но в края на времето няма да остане нищо тайно!...