Българска стопанска камара (БСК) изрази своята скептична позиция по отношение на данъчното облагане. В позицията си те заявяват, че не подкрепят предприемането на радикални промени в данъчната система, включително въвеждането на нови данъци, без задълбочена оценка на въздействието и широк обществен и експертен дебат. Според тях, контролът от страна на законодателната власт, ниска ефективност и нецелесъобразност на част от публични инвестиции няма да доведат до очакваните резултати.

Страната ни заема едно от последните места в ЕС по фискална децентрализация, като незначителна част от общините имат задоволително равнище на финансова самостоятелност. В тази връзка, е необходима промяна на разпределението между приходите на общините и централната власт, радикално преустройство на административно-териториалното деление на страната и намаляване на броя на общините, в съответствие с новите демографски и икономически реалности, считат те.

С цел подпомагане на бизнеса в условията на задълбочаващата се икономическа криза, в следствие на пандемията от COVID-19, УС на БСК предлага следните данъчни облекчения и преференции за бизнеса за периода 2021-2022 г.:

  • - Предприятията да бъдат освободени от данък върху печалбата. Те припомнят, че приходът от корпоративен данък в последните две години е в размер на 2,3-2,6 млрд. лв. Тези средства могат да бъдат пряко използвани за ефективно, пряко и непосредствено подпомагане на българския бизнес.
  • - Физическите лица да бъдат освободени от заплащане на данък върху дивидента, в размер на 5%.
  • - Спазване на конституционния принцип при определяне на административните такси спрямо разходите за тях.
  • - Да се предвидят данъчни преференции за предприятия, които инвестират във високи и иновативни технологии.

УС на БСК призовава политическите сили, социалните партньори и експертната общност за балансираност, отговорност и компетентност при участиe в дебата за промени в данъчната система на Република България.

От БСК предлагат мерки за плавен преход към Европейския зелен пакт

От БСК предлагат мерки за плавен преход към Европейския зелен пакт

Очакват енергийните закони да не се променят толкова често

По-рано днес се проведе редовно заседание на Управителния съвет на БСК. Членовете на УС бяха запознати с хода на преговорите по Тристранното споразумение за приемане на механизъм за определяне на минималната работна заплата. В доклада си пред УС зам.-председателят на БСК Димитър Бранков отбеляза, че в хода на преговорите са отпаднали редица предложения за въвеждане на критерии и формула за определяне на МРЗ. "Очертава се нормативна празнота, доколкото от текста отпаднаха икономичедските и социални критарии и фактори, дефинирани в Конвенция 131 на МОТ, които са задължителни за ратифициралите конвенцията държави", подчерта Димитър Бранков. Предстои УС на БСК да се произнесе официално по Споразумението след приключване на консултациите и преговорите между заинтересованите страни.

Във връзка с изискванията на Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) спрямо юридическите лица с нестопанска цел с годишен оборот над 20 000 лв., Управителният съвет прие Вътрешни правила на БСК за контрол и предотвратяване изпирането на пари, както и Оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризъм. Документите са съобразени с разпоредбите на ЗМИП и с указанията на ДАНС.

Правилата съдържат: критерии за разпознаване на съмнителни сделки и клиенти, правила за наблюдение на сложни и необичайно големи сделки и операции, правила за идентифициране на клиенти, ред за съхранение на документацията, мерки, които се предприемат при установяване на съмнителни сделки и клиенти, и вътрешен контрол по спазване на мерките срещу изпирането на пари.