Призивът за повече държава в управлението на транспортната инфраструктура звучи изключително несериозно. Това каза бившият министър на транспорта Ивайло Московски на пресконференция в централата на ГЕРБ. Той коментира заявките за спиране на концесията на летище "София".
Законът за концесиите бил разработван дълго време и консултиран с всички заинтересовани страни. Според Московски с отмяната му се опорочава една от малкото възможности за привличане на частни инвестиции. Припомняме, президентът Румен радев наложи първото си вето именно върху гласувания в последните дни на Народното събрание нов Закон за концесиите.
Ексминистърът припомни, че именно през мандата на БСП през 2008 г. са осъществени приватизацията на Български речен флот, Български морски флот, а пък пристанищата Балчик, Оряхово, Силистра, Свищов, Никопол и Русе-Запад са концесионирани отново по времето на БСП.
"Ако са искали да има повече държава - щяха да го реализират", коментира Московски. По думите му, когато са в управление БСП нямат проблеми с концесиите, когато са в опозиция, обаче имат голям проблем с тях.
Московски припомни, че именно в техния мандат са подписани концесиите за летищата Варна и Бургас, които също са с национално значение.
"Аз не виждам те с какво са по-различни. И София, и Бургас, и Варна са летища с национално значение", категоричен бе Московски. По думите му тогава не е имало проблем с националната сигурност.
Московски все пак заяви, че добрите политики, които са успявали БСП да имплементират - като плоския данък и концесионирането на транспортни съоръжения, е хубаво да се продължават.
Той бе категоричен, че професионалното управление е по-добро от държавното. Според него със спирането на концесията се дава изключително лош знак към всички инвеститори, а освен това се внушавало в обществото, че нещо ще се вземе и изнесе от държавата, което категорично противоречало на истината, защото става дума за управление на държавата.
Публичната инфраструктура си остава собственост на държавата, увери Московски.
Бившият транспортен министър очаква в резултат от тези действия изключително негативен ефект върху приходите в държавата.
Той настоя държавата да не бъде лишавана от привличането на чужди инвестиции в управлението на транспорта.
"Направиха думата концесия най-големия грях", коментира Московски и уточни, че държавата има своите механизми за намеса при неспазване на договорите.
Данаил Кирилов коментира темата, поставяйки въпроса: "Кой има интерес и кой се уплаши от прилагането на европейските правила за концесиониране? Кой има интерес да стоим в затворена система, в режим на ниска прозрачност?"
Кирилов обясни, че законът е бил работен над 2 години, за да се приложат всички европейски директиви. Той отхвърли всякакъв конюнктурен интерес от страна на мнозинството.
От ГЕРБ предупредиха и за опасностите, които се крият в идеите за рефинансиране на дълга на БДЖ.
Ако 500 млн. дългове на БДЖ бъдат погасени от фискалния резерв, те биха генерирали 0,5% дефицит в държавата. Такъв разчет няма, заяви бившият министър на транспорта в кабинета "Борисов 2". Според него е необходима нотификация от ЕК в противен случай помощта от държавата, би била квалифицирана като "неправомерна".
Така БДЖ е била заварена в първия мандат на правителството на Борисов с 850 млн. лв. задължения, които към настоящия момент били сведени до 470 млн. лв. "Няма банка в света, която да даде на БДЖ в това състояние кредит да се рефинансира каквото и да е задължение", коментира Московски. Той припомни, че през първия мандат са искали подобен заем от Световна банка, но тя пък от своя страна поискала държавна гаранция за подобен заем.
Така се стигнал до извода, че един от малкото активи, който позволява да се платят дълговете на БДЖ, е концесията на "Летище София" и то концесия с много голямо авансова вноска от страна на концесионера към бюджета.
Така и било планирано в Закона за бюджета. "Този приход да бъде разпределен като вноска не към Сребърния фонд, а за погасяване дълговете на железницата. Какво искат в момента да направят не ми е ясно, но първо трябва да дойде нотификацията от Брюксел на стойност 602 млн., което означава, че чак тогава държавата би могла да се намеси и да помогне на дружеството", коментира бившият министър на транспорта.
Според него въпросните 470 млн. лв. означавали 0,5% дефицит, ако парите бъдат взети от фискалния резерв. Ако бъдат взети от бюджета - щели да бъдат ощетени други сектори, за да бъдат погасени въпросните дългове. Трябва да кажат - ще намалим бюджета на отбрана, МВР, образование, здравеопазване, за да платим на БДЖ тези 500 млн. лв.
USD
CHF
EUR
GBP
