КНСБ слага 2450 лева средна работна заплата на обсъждане преди изборите

Пазарът на труда остава горещ, защото липсват квалифицирани кадри в дадени сектори. Тези допускания дават възможност за формулиране на следните цели: ръст на минималната работна заплата до 2025 година, повишаване на средната работна заплата до 2450 лв. и средната работна заплата да надмине заплатата за издръжка.

За това настоя президентът на КНСБ Пламен Димитров по време на онлайн пресконференция, посветена на представянето на Меморандум за социално-икономическото развитие на България за 2021-2025 г.

Меморандумът на синдикалната организация ще бъде предмет на обсъждане при предстоящи срещи с политическите партии и съдържа предложения на КНСБ в пет области. Дигиталната трансформация и зелената, неутралната икономика са сериозните предизвикателства пред българската и световната икономика. Към тях също така се прибавят ударите от кризата по определени сектори.

КНСБ настоява на фона на икономическата рамка доходите и заплатите да вървят нагоре, като средната работна заплата да расте с 12,5%. Това допускане се формира от досегашния темп на работните заплати. В последните 7-8 години има движение при нетната работна заплата и според синдикалиста заложеният ръст е възможен.

НСИ: Средната брутна месечна работна заплата за октомври 2020 г. е 1 442 лв.

Намаляват заетите през декември в сравнение със септември 2020 г.

Повечето българи ще получават заплати, с които да си издържат семействата увери Димитров. Темпът на ръста на заплатата за издръжка е по-малък, заради инфлацията.

Целта е до 2025 година да няма нито работещ българин, който да не може да покрива с доходите си разходите. Като разход в бюджета за постигане на целите синдикалистът прогнозира около милиард и 200 милиона на година.

Димитров се надява темата да възбуди дебат в обществото по социално-икономическите въпроси и този дебат да стъпва на аргументи и на тенденции, а не на някаква популистка плоскост. Когато започне предизборната кампания партиите трябва да бъдат готови на разговори с КНСБ по темите, за да чуят техните мнения за това кое е възможно и кое не е възможно.

КНСБ залага един сценарий, в който БВП още през настоящата година да приближава 125 млрд. лв., a накрая на периода за 2025 г. да достигне 150 млрд. лв. Синдикалната организация допуска още, че БВП ще расте в реално изражение - реалният му ръст да бъде повече от 3,5%, а номиналният ще е около 5%. КНСБ очаква инфлацията да бъде около 2%.

"Това са очевидно за нас изпълними и постижими цели", категоричен бе Димитров.

Икономистът Любослав Костов посочи, че основната цел на КНСБ е да се достигнат темпове на конвергенция на доходите, изразени през глава на населението до 60% през 2022 г. до 67% през 2025. За тази цел според КНСБ вътрешното потребление е единственият фактор, който дава положителен принос за БВП в настоящата криза. По думите на Костов тази политика за стимулиране на вътрешното търсене посредством конкретни политики за повишаване на доходите през последните години, трябва да продължи.

Следването на една строга фискална консолидация или някакви балансирани бюджети в условията на такава фаза на икономическия цикъл, не трябва да бъде водеща цел, а има достатъчно финансов и фискални буфери за провеждането на една по-обща експанзивна финансова политика, категоричен бе Любослав Костов.

КНСБ настояват да се премахне наличието на таван за максимално допустимо ниво на разходи по консолидираната финансова програма. КНСБ настояват още за реформа в данъчната система с въвеждане на необлагаем минимум, който да е равен на минималната работна заплата.

По отношение на включващия пазар на труда от КНСБ настояват за тясното обвързване на резултатите от ученето от средното и висше образование с пазара на труда. Наложително е да има обвързаност между професионалното и висше образование, където трябва държавата трябва да бъде по-ориентирана към липсващите кадри в професионалните направления.

КНСБ настоява за реформа в системата на професионално образование, като центровете да бъдат прелицензирани и да останат най-добрите и най-успяващите. КНСБ настояват за пълноценно използване на наличната работна сила. Защитата на заетите зад граница също е проблем сред приоритетите на синдикалната организация.

В социална сигурност от КНСБ искат разходите за социална защита да достигнат ниво от поне 20% от БВП. Социалните системи са дълбоко недофинансирани и поради тази причина бедността и демографската политика се задълбочават, посочи Пламен Димитров.

От синдикалната организация настояват още за създаване на ресурсно пространство, където се обсъждат социалните политики. КНСБ иска мерки и политики, с които 30 млрд. лв. да бъдат инвестирани в социалното положение на всеки един българин. КНСБ иска още адекватност при обезщетенията и подобряване на достъпа до социалното осигуряване и помощи.