Според председателя на парламентарната комисия по евроинтеграция Младен Червеняков, ратификациите на Лисабонския договор ще продължат въпреки ирландското "не".
Като ясен сигнал за това той посочи вчерашното решение на Камарата на лордовете на британския парламент.
Червеняков каза това на среща с турския си колега Яшар Якъш. По думите му, от тук нататък са възможни няколко варианта.
„След ратификация на останалите 26 страни да бъде предложен нов референдум в Ирландия или пък да бъде подписан специален протокол, който да отразява различията между Ирландия и останалите 26 страни. Но е общо убеждението, че този процес не бива да бъде спиран. Договора от Лисабон дава добри перспективи за развитието на ЕС," категоричен е Червеняков.
Турция очаква от България най-сериозната подкрепа по пътя към присъединяването към Европейския съюз, е станало ясно още на срещата.
България е споделила своя опит и е препотвърдила положителното си решение за подкрепа на шестото разширяване на Европейския съюз и специално за интеграцията на Турция.
BUL
на 20.06.2008 в 00:06:10 #3Обесването на Васил Левски О, майко моя, родино мила, защо тъй жално, тъй милно плачеш? Гарване, и ти, птицо проклета, на чий гроб там тъй грозно грачеш ? Ох, зная, зная, ти плачеш, майко, затуй, че ти си черна робиня, затуй, че твоят свещен глас, майко, е глас без помощ, глас във пустиня. Плачи! Там близо край град София стърчи, аз видях, черно бесило, и твой един син, Българийо, виси на него със страшна сила. Гарванът грачи грозно, зловещо, псета и вълци вият в полята, старци се молят богу горещо, жените плачат, пищят децата. Зимата пее свойта зла песен, вихрове гонят тръни в полето, и студ, и мраз, и плач без надежда навяват на теб скръб на сърцето. "Обесването на Васил Левски" е последната песен на Ботев. Създадена е вероятно към края на 1875 г., защото не е включена в "Песни и стихотворения". Напечатана е в "Календар за 1876 година" под образа на Васил Левски. Дякон Васил Левски О, Майко моя, родино света! Защо тъй горко, тъй скробно плачеш? Гарване и ти, птицо проклета, над чий там гроб тъй грозно грачеш? О, зная, зная, ти плачеш, майко, затуй, че ти си черна робиня; затуй, че твоят свещен глас, майко, е глас без помощ, глас във пустиня! Плачи! Там близо до град София вида аз стърчи черно бесило. И твоят един син, Българио, виси на него... Със страшна сила. Зимата пее свойта зла песен. Вихрове гонят тръни в полето и студ, и мраз – плач безнадежден! Навяват на теб, теб на сърцето! Гарванът грачи грозно, зловещо, псета и вълци вият в мъглата; старци са богу молат горещо, жените плачат, пищат децата! Умря той вече! Юнашка сила твойте тиране скриха в земята! О, майко моя, родино мила, плачи за него, кълни съдбата! Това е първият вариант на стихотворението "Обесването на Васил Левски". Публикуван е във в. "България", г. I, бр. 22 от 12 август 1876 г. Окончателният вариант на стихотворението е излязъл в "Календар за 1876 година" под образа на Васил Левски, а след това е публикуван е в "Съчинения на Христо Ботйов" под ред. на Захари Стоянов, С., 1888, с. 43.
BUL
на 19.06.2008 в 22:41:08 #2Aide vsi4ki da se podpishat na tazi straniza http://www.petitiononline.com/turkeyeu/
BUL
на 19.06.2008 в 22:37:15 #1be vie lydi li ste be.. kvi sa tia xora, kvi sa tia dypedavci...shte pomagate na Turcia da se prisuediniava kum EU...vie zabravixte li za 5 veka robstvo be... kvo bi kazal Hristo Botev ami Vasil Levski...Da ne se pomenva za turcia i EU 4e 4ak togava shte zapo4neme da finansirame ot 4yjbina krustonostni poxodi v azia...