Обсъждането на системата "Бонус-малус" ще започне реално през следващата година. Това съобщават от Комисията за финансов надзор, които са водещи при съставянето на системата.
Тепърва предстои направените предложения и коментари да се обсъдят от КФН, МВР и МТИТС. Едва тогава, след коледните и новогодишни празнични дни, в началото на следващата 2020 година, окончателният проект на Наредбата за системата "Бонус-малус" ще се публикува на Портала за обществени консултации и интернет страниците на трите институции за стартиране на законоустановения срок за едномесечно обществено обсъждане.
Това, което КФН е публикувала на интернет-страницата си е проект за Наредба за системата "бонус-малус" по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Публикувани са и мотивите към нея, както и проект за последващи промени в Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки "Гражданска отговорност" на автомобилистите и "Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз. Заедно текстовете представят цялостно модела на функционирането на бъдещата система.
КФН използва механизма за обществено обсъждане, за да бъде извършено задълбочено проучване на обществената реакция и за да даде възможност на всички заинтересовани страни да вземат отношение по предложената система "Бонус-малус", заявяват от комисията.
На 3 декември 2019-та по темата се състоя и експертно обсъждане във Висшето училище за застраховане и финанси (ВУЗФ), на което присъстваха Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ), Българска асоциация на пострадали при катастрофи, Държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата", "Институт за пътна безопасност", Гаранционен фонд, представители на МВР и на МТИТС. По време на обсъждането, експертите потвърдиха подкрепата си към модела, като представиха и конструктивни и сериозно аргументирани предложения за подобрения в системата "Бонус-малус".
"Всички страни се обединиха около основната цел, че трябва да се внедряват нови инструменти за намаляване на броя на жертвите на пътя в България. От началото на 2019 г. до края на октомври, според данните на МВР, катастрофите са над 5000, като при тях загиналите са близо 500 души, а ранените са повече от 6800.
През 2018 г. в страната са регистрирани 6684 тежки пътнотранспортни произшествия (ТПТП), при които са загинали 611 и са ранени 8466, от които 6478 леко и 1988 тежко.
България е и на първо място в ЕС по брой загинали при катастрофи с леки автомобили на 1 милион жители. Това показва анализ на Евростат за тенденцията със злополуките на пътя с фатален край през 2017 г.
Характеристиката на фаталните инциденти при отделните категории превозни средства показва, че България се нарежда с най-висок дял смъртност в категорията на леките автомобили - 64 смъртни случая на милион жители. Това е почти шест пъти повече от най-ниското съотношение в Малта - 11. Средният показател за ЕС е 23 смъртни случая на 1 милион при категорията леки автомобили.
По данни на МВР за периода 2011-2017 г. при ПТП с челен сблъсък са загинали 910 души, а ранените са 6 995, като по-голямата част от пострадалите нямат никаква вина за катастрофата", припомнят от КФН печалната статистика.
От комисията подчертават, че "Бонус-малус" има за цел да стимулира добросъвестните водачи, чиято застрахователната премия по застраховка "Гражданска отговорност" ще намалява и да санкционира рисковите водачи чрез заплащане на по-висока застрахователна премия, определена на база на рисковото им поведение.
Ще припомним, че поставения за обсъждане модел предвижда увеличение с до 400% на застрахователната премия на най-рисковите водачи и намаление с до 25% на премията за най-дисциплинираните автомобилисти. Бонусът или малусът ще върви с водача, като при няколко записани на един автомобил застрахователната премия ще се формира върху водача с най-лоши показатели. При влизането в сила на наредбата всички водачи ще стартират с нулев коефициент "бонус-малус", който ще се натрупва с времето и първото му начисляване ще стане в края на 2020-а, ако наистина наредбата влезе в сила през март същата година. Слагаме това "ако", тъй като срокът посочен в съобщението на КФН все още е пожелателен и може да бъде отлаган поради най-различни, най-вече политически съображения.
Що се отнася до справедливостта на модела, от гледна точка на цената, която гражданите ще платят в следствие на въвеждането му, от Асоциацията на застрахователите посочват, че опитът и данните от въвеждането на системата в европейски държави през последните 15 години показва, че първоначалният ефект е в посока намаляване на ефективната средна премия. "Намалението е в резултат на това, че преобладаващата част от водачите ще влязат в "бонус" частта на системата. Разчетите сочат, че при вариант 20-степенна скала 44,2% от водачите ще ползват максималния бонус от 25%, като при приблизителен общ брой от 3,5 млн. водачи това ще са 1,55 млн. души. В максималния "малус" клас от 400% попадат едва 0,6% от водачите (около 21 хил. водачи). Очакванията са, че над 80% от всички водачи ще попаднат в някакъв бонус клас. На практика, има много малка част водачи с тежки нарушения, които справедливо ще понесат сериозни икономически последици за своето поведение на пътя", се казва в съобщение на АБЗ.
Според застрахователните дружества предложената система е възможно най-щадящата за клиентите и ако тя не бъде приета, няма смисъл въобще да се говори за въвеждане на какъвто и да е модел "бонус - малус".
Основен аргумент на противниците на системата е, че не е справедливо да бъдат наказвани два пъти за едно и също провинение - един път като ги глобява КАТ и втори път като им се увеличава застрахователната премия. Само че не осъзнават, че говорят за две съвсем различни неща. КАТ ги глобява за нарушение на закона, а увеличението на застрахователната премия е следствие от повишения риск за щета, който водача е демонстрирал, че носи (с неспазването на закона за движение по пътищата).
Впрочем хората, протестиращи, че ги наказват два пъти за един и същи грях, не знаят или са забравили, че двойното наказание за едно провинение е по-скоро практика отколкото изключение в правораздаването. При престъпване на закона, че провинилият се бива глобяван или лишаван от свобода и наред с това е осъден да плати нанесените имуществени и неимуществени щети. Ето две наказания за едно също деяние.
USD
CHF
EUR
GBP
