Четири ранннонеолитни гроба на почти 8 000 години в селището Слатина в София откри екип от археолози, ръководен от чл.-кор. Васил Николов, зам.-председател на Българската академия на науките.

Заедно с откритите през миналата година два гроба, те са най-ранните на територията на София и Софийското поле.

Археолозите са открили и обреден комплекс, а в близост до него тези четири гроба. Един от тях е детски - скелетът е малък, положен е в близост до мъж. Учените възприемат находката като двоен гроб. Другите останки са на жена, положена по корем и на мъж, който е положен много особено - едната му ръка е останала под скелета.

Чрез ДНК анализ на откритите скелети, който ще даде допълнителна информация, ще се анализира дали между погребаните има родствена връзка. Засега археолозите могат само да предполагат.

Археологът Тодор Дяков допълни, че скелетите са от епохата на рания неолит. Те са погребани в ембрионална поза, поясни той. Дяков допълни, че освен намерените скелети са открити и останки на 4 къщи. Открити са много култови масички, каменни маси, тесли, които са характерни за неолитното селище Слатина.

Сред новите находки са и предмети като керамични съдове, тежести за стан, тапа за пещ, оформена като човешки образ, прешлен за вретено и др.

Откритите гробове са от началото на шестото хилядолетие и за обредните ритуали от този период се знае много малко. Вероятно е имало и къщи, които за съжаление са разрушени, предполагат археолозите.

Разкопките в района се провеждат над 30 години и откритите досега предмети показват, че селището е обитавано от земеделци и скотовъдци. Самото селище е съществувало около 500 години, от края на седмото до средата на шестото хилядолетие преди Христа. Предполага се, че от неолитното селище в Слатина тръгва цивилизацията на Европа, каза чл.-кор. Васил Николов и го определи като културно явление.

Работата в Слатина е в рамките на спасителни археологически разкопки заради ново жилищно строителство.