Проф. Георги Каприев: Рушим системата, създадена от прехода

Ставаме свидетели на събарянето на една система. Думата "Преход", която се изтърка от употреба, отдавна не означава това, в което живеем. Преходът приключи в началото на нашия век, а тогава се сформира една система, която после се укрепи. Тя е пуснала корени във всички сфери и е отвратителна. Говорещите за Преход обслужват точно тази система, а тя в момента се клати. Надявам се този път да падне. Това каза проф. Георги Каприев, философ и преподавател в СУ "Св. Климент Охридски", съобщи БГНЕС.

Тези три партии, които наричаме партии на протеста ("Има такъв народ", "Демократична България" и "Изправи се! Мутри, вън!" - бел. ред.), някак си успяха да привлекат по-голяма част от тази наистина разнородна маса на взрива. Имаше взрив на недоволство от всякакъв характер. Начинът, по който те биват обсъждани, на мен много не ми харесва. Най-мощният апел е те да плеснат с ръце, да се прегърнат, да се обединят и да тръгнат към светлото бъдеще, заяви Каприев.

"Ако лидерите преодолеят своята гордост, своите лидерски претенции, своите предразсъдъци, които притежават, както всички хора, току виж сме се сдобили с правителство, което би могло да започне разчистването на тази огромна кочина, в която се превърна България през последните десет години, допълни още той.

Избори 2021 №2: Популизмът от вряскането до мълчанието

Изходът от тази криза ще настъпи тогава, когато мнозинството от избирателите започнат да гласуват не просто с емоции, но и със съзнанието, че един изборен процес е завършен едва тогава, когато е създадено правителство и то е встъпило в длъжност

На въпроса не рискуваме ли просто да заменим един екранен образ с друг, замествайки Бойко Борисов с популярния телевизионен водещ Слави Трифонов, проф. Каприев отговори, че една харизматична фигура винаги привлича повече от една партийна програма. Къде обаче е голямата разлика между нас и Централна и Западна Европа. Там образованието е поставено на други основи, преследва други цели и представлява ценност. Те предлагат пътища, по които би могло да се върви. В България такова нещо няма. За култура се отпуска 0,4% от нашия и без това сиромашки бюджет. На хората на културата и образованието се гледа с пренебрежение, това са загубеняците. Българският човек стои, гледа телевизия и си ги избира като от рекламите. Този прах за пране или онзи, който ни покаже по ефектната програма, посочи още той.

Повечето ни политици не могат да съставят цяло изречение, говорят на диалект. Аз съм от Бургас и също мога да говоря така, но формата не го предполага, още по-малко го предполага трибуната на Народното събрание. На нея гледаме огромни излагации и резили. Не само реторически, но и интелектуални, поведенчески, лични и всякакви. Всичко това не може да бъде пример за никого, освен за малограмотници и наглеци. Промяната трябва да започне от там, смята философът, според когото промяната трябва да започне от образованието.

Навършването на 1 година от началото на антиправителствените протести, в които изрази активно своята гражданска позиция, проф. Каприев подчерта: "Те бяха повдигане на народната свяст, по Вазов. Дадохме кураж на хората, които бяха отчаяни. Бият, но не убиват, така че може. Подобни неща дават отражение исторически по-бавно, протестът ще даде отражение след години".

Припомняме, до определянето на дата за нови парламентарни избори и съставянето на служебен кабинет се стигна след неуспеха на 45-ото Народно събрание да излъчи правителство. От партия ГЕРБ предложиха кабинет, но не събраха необходимата подкрепа от останалите партии. А "Има такъв народ" и БСП върнаха мандата минути след като им беше връчен.

На 12 май президентът Румен Радев назначи новите министри в служебния кабинет.