Десетина са полиграфистите, които могат да направят надеждно изследване в България.

Най-популярните истини и неистини, известни в полиграфията, разясниха представители на Българската полиграфска асоциация по време пресконференция.

Една от най-разпространените заблуди е, че полиграфът или т.нар. детектор на лъжата като апарат може самостоятелно да констатира дали едно нещо е истина или лъжа.

Втората голяма заблуда е, че всички аспекти на феномена лъжа могат да бъдат изследвани.

Професионалистите обясниха, че този тест не може да измерва неща, които са интерпретирани като вярваш ли, мислиш ли, чувстваш ли.

Тоест въпросът на полиграфския тест ще е коректно зададен, ако попитаме човек дали е взел някакви пари, а не дали мисли да ги вземе.

Именно с тези неща въпросното предаване „Цената на истината" спекулира брутално, заяви Росен Йорданов - председател на българската полиграфска асоциация.

Защото полиграфският метод не измерва чувства, а установява дали едно действие е извършено или не.

Полиграфът като инструмент записва определени физиологични реакции - сърдечна дейност, начин на дишане, кожно-галвинична реакция (изпотяване).

Тези реакции не могат да се контролират съзнателно. Именно затова полиграфският метод е много надежден. От професионалната организация обаче признаха, че тестът може да бъде излъган, въпреки, че това е много сложно.

За сравнени надеждността на интервюто за работа е 40 %, надеждността на показанията не надхвърля 75% , докато точността на полиграфския тест е много висока - между 93 и 97%.

Една от надеждата на професионалните полиграфисти е тяхната практика да се възприема като нещо сериозно, а не като нещо мистично, обвито в мъгла.

Доста съдебни дела са разрешени благодарение на полиграфа.

Все повече адвокати проверят с този тест дали техните клиенти казват истината. Желанието на асоциацията е полиграфският метод да заеме своето място в съдебната практика.