5 въпроса и 5 отговора за ролята на службите в случая „Петрохан“

Темата за трагедиите в хижа Петрохан и на връх Околчица ще остави много открити въпроси, на които единствените компетентни органи, дължащи отговори, са службите за сигурност. Информацията по случая се предоставя на порции и е противоречива, а това води до грешни интерпретации и спекулации за случилото се.

Тези интерпретации не просто граничат с конспирацията, но често са "тежка" конспирация. От изразените коментари и мнения от познавачи в области като криминалистиката, оперативната дейност на службите, религиозните и духовни практики, та до психология и поведенчески модели настъпи пълен миш-маш от информация. Ефектът от това (търсен или не) води до пълно заличаване на фактологията и изместването ѝ от наративи, които, както знаем от дезинформационните и пропагандни техники, доминират. Това е и причината механизми като fact-cheking-а да не са достатъчно ефективни механизми за противодействие на дезинформационните кампании.

Четенето "между редовете", както беше препоръчано на обществеността, може да извади наяве само повече конспирации и заблуди. По този начин очевидни въпроси остават "захлупени", а отговорите им често са засенчени от службите за сигурност.

Въпрос #1: Била ли е някоя от жертвите сътрудник на ДАНС?

Темата беше повдигната от ПП-ДБ, а комисията за контрол на дейността на службите не позволи да бъде даден отговор. Донякъде може би са прави, защото: "Данни за лица, приели доброволно сътрудничество с органите на агенцията, могат да се предоставят на съда и прокуратурата само след писмено съгласие на лицата във връзка с конкретно наказателно производство и при спазване разпоредбите на Закона за защита на класифицираната информация", така гласи чл. 23, ал. 4 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност".

Какво означава това? На първо място, че информацията не е публична. На второ място - тя може да бъде предоставена единствено на правораздавателните органи, но в случая "Петрохан" това означава тези данни да стигнат само до прокуратурата, но не и до съда. Причината е, че досъдебното производство (разследването) няма да стигне до съд, защото всички известни ни до момента замесени лица по случая са мъртви.

Според принципа "необходимост да се знае" обаче тази информация може да бъде предоставена и на депутати от парламента, но с условието, произтичащо от Закона за класифицираната информация - не може да бъде разгласявана. Тук остава да виси въпросът защо мнозинството от депутатите от спецкомисията, която трябва да контролира дейността на службите, а и ръководството на ДАНС, отказаха да направят да отговорят на въпроса била ли е някоя от жертвите неин сътрудник.

Наистина неразкриването на самоличността на служители и сътрудници е гарантирано в чл. 35а от ЗДАНС. В него четем: "...които ѝ сътрудничат (на агенцията - бел. авт.) или са ѝ сътрудничили, за да се гарантира защитата на интересите, способите и средствата за придобиване на информация". На пръв поглед текстът е в полза на ДАНС. При втори прочит обаче, и ако четем "между редовете", текстът говори за настоящи, но и за сътрудници в минало време.

Независимо от кой от двата варианта се е водило ръководството на ДАНС, за да мотивира отказ на отговора, то със сигурност, ако той беше отрицателен (никой от убитите не е сътрудничил на ДАНС), не би бил в разрез с нито едно от двете посочени по-горе законови ограничения. С други думи, така по-скоро се доближаваме по допирателната на положителния отговор на въпрос #1.

Въпрос #2: Кой може да бъде сътрудник на службите?

Дейността е регламентирана от законите и подзаконовите нормативни актове, които касаят не само дейността на ДАНС, но и на други специални служби. Чл. 23. (2), ЗДАНС: "Сътрудничеството с граждани за осъществяване функциите на агенцията се урежда с инструкция на председателя на агенцията". Тази инструкция е секретна. Ал. 3 от същия член е дори по-категорична: привличането на доброволни сътрудници става при запазване на тайната на самоличността и други лични данни на сътрудниците.

Привличането на граждани като сътрудници на контраразузнаването е част от длъжностната характеристика на служителите на ДАНС (чл. 123, ал 2, т. 4, ЗДАНС). От всичко описано дотук е ясно, че всеки един български гражданин може да бъде сътрудник на ДАНС. И в това няма нищо нередно, така работят службите и намирането на информатори осигурява "очи и уши" на една разузнавателна или контраразузанавателна служба, каквато е ДАНС.

Отговорът на въпрос #2 не "затръшва" вратата пред положителния отговор на въпрос #1, а дори я открехва още малко. Особено ако го поставим в контекста на района, в който Ивайло Калушев и неговите поддръжници са развивали своята дейност.

Въпрос #3: Има ли ДАНС оперативен интерес от района на Петрохан?

Няма как да се докаже с категоричност, че ДАНС са имали своя интерес по наблюдение в района на и в по-широк параметър около хижата с откритите тела на трима мъже. Но, ако отново зачетем нормативните документи, можем да твърдим това с висока степен на обоснованост.

Със заповед на председателя на ДАНС се определя списък с обекти и дейности, които агенцията управлява. Тази заповед също е с гриф за сигурност, но от други публични документи можем да направим косвени заключения.

С постановление на Министерския съвет № 181 от 27 юли 2009 година са определени стратегическите обекти и дейностите, които са от значение за националната сигурност. Списъкът е с, така да ги наречем, явните обекти и дейности, като например язовири, електроцентрали и електропроводи, болници, жп трасета и възли, телекомуникации и т.н. В този смисъл районът край прохода "Петрохан" е интересен с няколко неща.

Едното е близостта до границата със Сърбия. Хижата, пред която бяха открити телата на трима души от обкръжението на Калушев, се намира на малко повече от 12 км от нея. В района на прохода се намира каскадата "Петрохан" - система от събирателни канали, три малки язовира и три водноелектрически централи - "Петрохан", "Бързия" и "Клисура", има и хидротехнически съоръжения, собственост на държавната Национална електрическа компания. Всичките част от критичната инфраструктура на страната.

Източник: Google Maps

На около 4 км от хижата на вр. Зелена глава се намира и радиорелейната и телевизионна станция "Петрохан", която осигурява радио и телевизионното излъчване в района на Северозападна България. Съоръжението осигурява и телекомуникационното покритие на региона, поддържа и радиорелейни линии за пренос на данни от София към тази част на страната. Служи и като точка са препредаване на сигнали към други станции в района на Дунавската равнина.

Самият проход (път II-81) е стратегически по своята същност, тъй като, освен че е най-краткият път от Южна към Северна България, той се счита за част от трасето на Паневропейския транспортен коридор IV, макар официално коридорът да преминава през Ботевград към София.

Виждаме, че има всички предпоставки ДАНС да фокусира част от силите си в този регион. Като цяло хижата попада в 30-километровата гранична зона на сухоземната ни граница, където освен граничната полиция, контраразузнаването също има своя интерес, тъй като отговаря за пресичането на контрабанди и терористични канали. Особено в такъв "чувствителен" район, какъвто разбрахме, че е петроханският.

Въпрос #4: Кой следи за радикални елементи?

От подхвърлената и насочваща още от самото начало на трагедията информация, обществеността беше убедена в тезата, че зад цялото зло се крият нечистоплътни сектантски прояви. Ако ДАНС вижда проблем в дейността на групата, то логичният въпрос е знаяела ли е преди това агенцията за тези практики.

Вече се появи лесно проверима информация, че контраразузнаването е получавало (поне) един сигнал за нередност в групата около Ивайло Калушев. Ако приемем "сектантските" прояви за някаква форма на отхвърляне на установени етични, духовни и религиозни норми и правила, това по-скоро отива в областта на радикализма. Една от (но не и единствена) предпоставките за подпомагане и/или извършване на поредица от нерегламентрани и опасни дейности.

Именно ДАНС е органът, който има правомощия да събира информация и да противодейства на дейности като тероризъм, екстремизъм и радикализация. Особено, както ще видим малко по-нататък, става въпрос за въоръжена група. Дотук черната точка в "полза" на ДАНС е натрупването на оръжие и сектанти (радикали) във важен за националната сигурност зона. Ако службата не е била наясно с това или пък, което вероятно е по-лошо, е притежавала информация от първа ръка, тогава идват още въпроси, които няма да поставим тук.

Въпрос #5: Кой има право на бойно оръжие?

От съобщение на прокуратурата от 10 февруари става ясно, че в кемпера под връх Околчица, където бяха открити три тела - едното на обявения за духовен гуру Ивайло Калушев, са открити две оръжия. Изстрелите са произведени с револвер "Колт", като са открити три гилзи и три проектила (куршуми, бел. авт.). "В кемпера е намерен и един пистолет "Глок", гласи съобщението на прокуратурата, като се уточнява, че и двете оръжия са законно притежавани от Ивайло Калушев.

На 12 февруари идва ново съобщение от държавното обвинение. В него, за разлика от първото, не става ясно чие притежание е оръжието, намерено край телата - "Глок". От него също така разбираме, че две от гилзите, намерени на мястото, са изстреляни именно от този пистолет.

Според българското законодателство подобен вид "бойно" оръжие може да бъде носено и притежавано най-вече и предимно от служебни лица - охранители, полицаи, служители в специални служби (тук освен ДАНС попадат и НСО, и ДАР) и т.н. Цивилни граждани имат право на такова оръжие, но трябва да докажат, че то им е необходимо за самоотбрана. В този смисъл, искащият разрешително за такова оръжие, трябва да докаже, че той или семейството му са били обект на заплаха, нападение или друг вид криминално посегателство, след което се прави служебна проверка на тези обстоятелства. Искащият разрешението трябва да докаже защо не може да се предпази по друг начин - например с газов пистолет или спрей.

Практиката обикновено показва, че дори изчерпателното аргументиране на мотиви за носене на бойно оръжие не води автоматично до притежанието му, а дори напротив. Ако все пак цивилен гражданин се сдобие с разрешително за носене на късоцевно бойно оръжие с цел самоотбрана, то той има право само на едно. В случая с хижата прокуратурата твърди, че Ивайло Калушев е имал на свое име два регистрирани пистолета.

Следват въпросите, които само ще маркираме: Имал ли е необходимост от повече от едно бойно оръжие Калушев и какво е застрашавало живота му? Въпроси, на които МВР и прокуратурата все още дължат отговори.

"От предоставена на прокуратурата справка от органите на МВР се установява, че на името на Ивайло К. на 01.11.2021 г. е издадено разрешително за притежание на два бойни пистолета, открити на местопрестъплението под вр. Околчица", четем в прессъобщението на прокуратурата. На името на Ивайло Ииванов пък има разрешително за 16 броя огнестрелни оръжия - вероятно ловни, като разрешителното за тях е издадено на 23.08.2021 г.

Защо тук датите имат значение? Защото само два месеца, след като Калушев се сдобива с оръжие, а за Иванов това са четири месеца - двамата учредяват сдружението "Национална агенция за контрол на защитените територии", която пък скоропостижно, само месец по-късно, се сдобива със споразумение с екоминистерството за съвместна дейност.

Със сигурност въпросите, които може и трябва да бъдат поставени, не се ограничават само с изброените до момента. Бихме могли много да спекулираме за сътрудничество на член или членове на групата с ДАНС, а както вече се появиха и твърдения - за внедряване на агентурен апарат в нея, но от изключителна важност е обществото да разбере доколко службите у нас знаят какво се случва на територията на страната и защо те не са способни да предотвратяват подобни трагедии. "Културата" на масово засекретяване, конспиративност и недомлъвки от страна на органи като ДАНС, не само че не отхвърлят съмненията върху ефективността им, но и ги засилват. Разбира се, че подобен инструментариум е задължителен "инвентар" от работата им, но малко повече прозрачност не би навредила на нито една подобна служба. Дори напротив - би повишила доверието.

Докато това не се случи, освен изброените по-горе въпроси, ще продължим да задаваме и тези, като например защо (според твърденията на кмета на с. Гинци, Георги Тодоров, който повече не се появи в медиите) първи на мястото на трагедията край хижата са били екипи на ДАНС? До момента няма смислено обяснение и за това защо е трябвало да бъде запалена хижата, какво е трябвало да бъде скрито, след като видяхме това, което трябва - статуетки на Буда, литература с източни учения и практики и под., които ни убедиха в "сектантския" характер на групата.

Какво беше постигнато и със свалянето на сайта на организацията - трябвало ли е да бъде скрито нещо и кой изобщо е инициирал премахването на съдържанието на сайта? Имало ли е апаратура за наблюдение като дронове, защо (пак от твърденията на кмета Георги Тодоров) "рейнджърите" са изисквали лични карти на минаващите в района и дори не са допускали хора да минават (само тези от обясненията на кмета бяха възприети като верни, но не и тези за ДАНС)? Какво е имало в изгорелите помещения на хижата?

За съжаление, очакването е отговорите на тези и много други въпроси, да не бъдат дадени никога, което, отново за съжаление, ще даде път на митологията и прокарването на всякакъв род манипулации.