Само един ден след погребението на 9 ноември 2012 г. на 98-годишния патриарх Максим бе нужен на митрополит Кирил, за да изпревари владиката Николай, който вече бе набрал преднина в надпреварата за патриаршеската корона.

Варненският и Великопреславски митрополит Кирил попари надеждите на най-младия от митрополитите, че може да стане престоятел на Българската православна църква (БПЦ) с помощта на същия този Свети Синод, който му ги даде.

Защото само 3 дниq след като дадоха на Пловдивския митрополит правото да управлява и Софийска епархия владиците промениха решението си. За Николай не бил гласувал никой от архиереите. Той не дочака края на заседанието и си тръгна видимо ядосан, като само пожела на наместник-председателя: "Господ да му помага!"

С гласовете на мнозинството за временен ръководител на БПЦ през идните 4 месеца бе избран митрополит Кирил. Отговорът му на въпрос на журналисти как ще работи с митрополит Николай бе: "Нормално, както досега. Кой как се държи си е негов въпрос, негов проблем. Аз няма да отговарям по същия начин".

Митрополитът фокусира вниманието на журналистите към себе си със замяната на терени. Един от скандалните негови проекти безспорно е този за съчетаването на SPA комплекс, духовно-просветно-рехабилитационен център и ваканционно селище. Комплексът ще се намира в непосредствена близост до вилата, която е обитавана от него в крайбрежната местност Ваялар до двореца "Евксиноград" край Варна.

През 2011 г. Кирил скандализира обществото и с чисто нов премиерен автомобил "Линкълн MKZ Хибрид", докато в същото време събираше средства чрез медиите за довършването на новия варненски храм "Св. Прокопий Варненски".

Впрочем, по страстта му към лукса ни най-малко не му отстъпва и дядо Николай, който шокира миряните с последния модел „Ауди" А 8, на стойност 150 хиляди евро, което го вози по „труднодостъпните пътища" към паството му.

В ситуация, когато милиони българи са зле, а и толкова хора ровят по кофите за боклук, владиците трябва да си дават сметка, че е крайно неподходящо да демонстрират лукс и богатство. Нали Исус учи: "Ако имаш две ризи, дай едната на ближния си." Не им ли е неудобно пред техните бедни братя да парадират с лукс?!

Разбира се, никой не казва да ходят голи, гладни или да пътуват на магаре. Има си нещо като църковен дрескод, който те са длъжни да спазват така, както са длъжни да си носят килимявките. Но явно за част от архийереите ни то не важи!

Но не страстта им към луксозните коли и вещи, а други пречки са в състояние да спрат и двамата митрополити по пътя им към патриаршеския стол.

За пловдивския митрополит Николай такава труднопреодолима пречка се оказа младостта му. Попитан дали е възможно да има църковно-народен събор, който да вземе решение за намаляване на необходимата възраст на кандидатите за патриарх варненският митрополит Кирил каза пред журналисти, че сега няма основание за свикването на такъв събор. "В устава е записано, че такъв събор се свиква само от патриарх".

За самия временен ръководител на Светия Синод пък проблем може да се окаже „връзката" му с Държавна сигурност (ДС). Кирил е един от 11-те митрополити - от общо 14, чието име бе в огласения от т. нар. Комисия по досиетата, списък на сътрудници на тайните служби сред висшето духовенство. Това обаче изглежда никак не го притеснява.

И основанията му за това са сериозни. С подкрепата, която му бе оказана на 10 ноември (каква „славна" дата!) от колегите му по „ДС линия", той поема в ръцете си организацията на събора, който трябва да избере главата на църквата. Това му дава реално предимство пред другите двама, които Синодът трябва да номинира.

А, че варненският владика разбира добре от „правене на избори" пролича още от първата стъпка, която бе направена по силата на разпоредбите на църковния устав - избор на епархийски представители на предстоящия висш форум.

Докато „вътрешните" и „външните" конкуренти на варненския митрополит още се суетяха, изборите бяха проведени на 11 ноември при една почти пълна неосведоменост, да не кажа анонимност, за миряните, които трябва да участват в тях.

Следващият ход е избраните участници в предстоящите събори в 13 епархии, на които се дели страната, да изберат за националния събор по 5 делегати. За Софийска епархия, която бе оглавена от Кирил, делегатите са двойно - 10.

Запитан дали е готов за патриарх, тъй като патриарх Максим навремето също е заемал този пост, митрополит Кирил заяви: "Никой не може да каже, че е готов за патриарх, защото осъзнаваме своята немощ. Желанието на всички архиереи е да се стараем да не допускаме противоканонични и противозаконни решения на Св. Синод".

Е, как да не се преклониш пред демонстрирането на една такава скромност при положение, че 7 от 12-те архиереи, участвали в заседанието на Св. Синод, са подкрепили митрополит Кирил. Това обяви самият той след края на заседанието: "По божия милост и с молитвите към Пресвета Богородица смятам, че ми се възлага това нелеко служение. Както досега, ще се старая да го изпълнявам добросъвестно и с послушание".

Какво друго му остава, когато епархийските делегати - около 80 души - са приблизително две трети от участниците в църковния събор? Дори не всички от тях да са поддръжници на Варненския митрополит, може да не се съмняваме, че една немалка част ще са май такива.

В резултат на което, няма да е изобщо преувеличено да се каже, че той вече поведе с 1:0 пред другите двама съперници за короната на патриарха.

Всъщност, светкавичното провеждане на избора на участници в епархийските събори бе удар, насочен най-вече срещу „електората" на разколниците от „Синода" на Инокентий, който буквално бе дезориентиран от своите водачи.

Вместо да го насочат към участие в неделния вот с цел да се опитат да повлияят на избора на епархийски делегати и оттам на бъдещ патриарх, говорители на низвергнатия „Синод" размахаха искането му от август за нова регистрация. И така, образно казано, пропуснаха да се качат на влака за предстоящия църковен форум.

Впрочем, групата около Инокентий и техните поддръжници - главно от СДС - не за първи път показват неадекватност в църковната си политика!

Да припомним как СДС се опита да превземе Църквата...

През декември 1991 г. тогавашният министър-председател Филип Димитров създаде Дирекция по вероизповеданията към Министерския съвет, която замени Комитета по въпросите на БПЦ, с цел да поеме "регистрация на вероизповеданията и на техните централни ръководни органи". Неин първи директор е Методи Спасов.

На 25 май 1992 г. държавният чиновник Методи Спасов обяви за "нелегитимен и незаконен действащия състав на Св. Синод" и назначи нов, "временен синод" (!) с наместник-председател Пимен. Наложен бе запор на сметките на Св.Синод. Тези действия на кабинета са безспорна и груба намеса на държавата в църковните дела.

Едва дошъл на власт, през март 1997 г., Иван Костов отмени регистрацията на Св.Синод, направена от правителството на Жан Виденов през октомври 1996 г., с което разпали отново разкола. В "Св. Параскева" Пимен бe обявен за патриарх от депутати и политици от СДС - 2-4 юли 1997 г. Петър Стоянов се закле като президент пред Пимен.

Край на безумията на държавата спрямо БПЦ сложи Симеон Сакскобургготски, който без да се съобразява със Страсбург, разпореди през 2004 г. разколниците, оглавявани вече от Инокентий, да бъдат извадени от храмовете, които насилствено са завзели.

Днес, независимо от противоречивите сигнали, които идват във връзка с желанието на „Инокентий и компания" да се регистрират като алтернативна православна църква, по всичко личи, че след смъртта на патриарха апетитът им се е възстановил...

Защото, без значение на риториката ползвана от тях през отминалите 23 години, целта им винаги е била да сложат ръка ако не на всички, то поне на част от имотите, собственост на Българската православна църква.

А битката е за корона за 1 милиард лева!