Бюджет 2025 задълбочава фискалните рискове в името на политически компромиси

България вече има Бюджет за 2025-а. Много хора ще кажат: "По-добре късно, отколкото никога". Но дали тази крилата фраза се отнася за прясно гласувания бюджет?

За да отговорим на този въпрос, трябва да разгледаме параметрите на Консолидираната фискална програма (КФП).

Както всички предходни, тя стъпва на прогнозиран Брутен вътрешен продукт. За 2025-а той е малко над 215.23 млрд. лева. и расте с около 14 млрд. лева в сравнение с БВП, който очакваме да отчетем за 2024-а. Става дума за над 7% номинален и 2.8% реален растеж (с отчитане на инфлацията).

Доколко това е реален, или става дума за прекалено оптимистичен БВП, е спорен въпрос, защото той зависи от резултата за 2024-а. Ако БВП за миналата година се окаже по-нисък от очаквания (както вече се е случвало), постигането на планирания БВП за 2025-а ще е много проблемно, освен ако няма по-висока инфлация, комбинирана с възстановяване на икономиката в ЕС.

В случай че БВП за 2024-а покрие очакванията и достигне, и дори надхвърли, планираните 201.47 млрд. лева, постигането на заложения БВП за 2025-а изглежда напълно постижима цел. Стига да няма форсмажори от сорта на енергийни и суровинни кризи и силно задълбочаваща се рецесия в ЕС. При толкова много неизвестни относно фундамента, на който е построен бюджета за 2025-а, е ясно, че въпросителните около него идват още в самото начало.

Неприятното е, че дори прогнозата за БВП да се сбъдне, това не намалява рисковете пред бюджета, а от там и пред фискалната стабилност.

Проблемът е в приходите и в огромните разходи, част от които са под черта - ще рече, че те няма да бъдат отчетени като бюджетни разходи, но ще бъдат реални многомилиардни плащания от страна на държавата, които ще бъдат покрити с дълг.

Оттам идва и разликата между нуждите за рефинансиране на падежиращ дълг - 3,7 млрд. лева, покриване на дефицита по КФП - малко под 6.44 млрд. лева, или общо около 10.14 млрд. лева и планирания за емитиране през 2025-а дълг от 18.9 млрд. лева. Тази разлика от 8.76 млрд. лева са бюджетни пари, които ще бъдат използвани за увеличение на капитала на различни държавни структури, като например ББР и Български енергиен холдинг.

С други думи държавата ще вземе 100% от печалбите на тези структури и ще ги отчете като бюджетен приход и ще налее в тях два пъти и дори три пъти повече пари, които няма да отчете като бюджетен разход. Това е един от хитрите, законни, но фискално неустойчиви начини да се гони бюджетен дефицит от 3% от БВП без да се съкращават средствата, които задължително се отчитат като разходи по КФП.

Защо е фискално неустойчив? Ами защото рязкото увеличаване на дълга води до нарастване на лихвите по него и това се вижда от прогнозите на Министерството на финансите.

Според тях през 2025-а бюджетните разходи по лихвите за обслужване на дълга ще се увеличат с близо 170 млн. лева. Както пише Министерството на финансите в своята прогноза: "За периода 2025-2028 г. тенденцията за нарастване на лихвените разходи за обслужването на държавния дълг се запазва вследствие на прогнозираното увеличение на размера на държавния дълг за целия период в комбинация с конюнктурата на местния и международните пазари на суверенен дълг, като съотношението на лихвените разходи спрямо прогнозния БВП в края на средносрочния хоризонт се очаква да достигне до 1,4% (0,5% в края на 2024 г.)".

Или иначе казано, троен ръст на това съотношение, което директно натоварва бюджетните разходи и влияе негативно върху салдото на хазната. Нормално е да попитаме: Не са ли това характеристики на завихряща се дългова спирала, която може да има разрушителен фискален ефект?

По върпоса за разходите. Там ситуацията с всяка следваща година става все по-зле поради политическия страх на партиите от провеждането на реформи, които са неразривно свързани с ограничаването на ръста на доходите и съкращаване на заетите в публичния сектор.

Бюджет 2025 на НЗОК: Където е текло, пак ще тече

Здравната финансова рамка предвижда 9,47 млрд. лева, с над 1,3 млрд. лева повече от заложените през 2024 г.

За 2025-а е планиран ръст на разходите по КФП с близо 18.6 млрд. лева до 96.71 млрд. лева, или с над 24.4% от предварителния отчет за 2024-а. И като абсолютна, и като относителна стойност този ръст е своеобразен антирекорд и е следствие от желанието на политиците да удовлетворят почти всички желания на почти всички социални и професионални групи, хранещи се от хазната.

Ще бъдат покрити очакванията и на пенсионери, и на учители, и на работещите в сектор отбрана и сигурност, и на останалите заети в публичния сектор. Може би не в пълен размер, но доколкото това е възможно.

Именно в този смисъл това е възможният бюджет на политическия компромис. През разходната част политиците продължават да си купуват гласоподаватели, за да си осигурят основния си бизнес, а той е да бъдат, ако не на власт, то поне във властта.

Цялата тази разходна вакханалия продължава вече трета година да ерозира все по-силно фискалната устойчивост на държавата, защото планираните за 2025-а разходи по КФП е заложено да бъдат покрити с приходи, чиято реалистичност меко казано е съмнителна.

Заложените за 2025-а в КФП приходи от данъци, осигуровки, неданъчни и други приходи са над 90.27 млрд. лева или с над 18.2 млрд. лева повече от отчетените за 2024-а. Става дума за ръст от над 25.28% на годишна база. При това само при данъчно-осигурителните приходи този ръст е 12.1 млрд. лева или 20.6%.

Логичният въпрос е как при номинален ръст на БВП от 14 млрд. лева, или над 7% годишно, могат да бъдат събрани данъчно осигурителни вноски чийто ръст е 20.6%? Излиза, че над 86.4% от ръста на БВП ще отиде за данъци и осигуровки, което е.... трудно е да се подбере правилната квалификация.

При това въпросното увеличение няма да бъде събрано за сметка на осветляване на сивия сектор, защото по тази линия планираните от правителство приходи са не повече от 2 млрд. лева. И те ако бъдат събрани, ще е успех.

Основното увеличение идва по линия на очаквания ръст на потреблението, защото е до голяма за сметка от ДДС. При този данък очакваният ръст е близо 6.3 млрд. лева, или около 33.9% на годишна база. Явно от правителството очакват някакъв своеобразен взрив на потреблението.

Подобни ръстове звучат невероятно, въпреки че трябва да видим как върви изпълнението на бюджета до края на септември, преди да ги отхвърлим напълно.

Въпросът е има ли бюджетът буфери, които да му позволят да покрие дупките, ако очакваните данъчно-осигурителни постъпления не се сбъднат. Един такъв буфер има. Както обикновено, това са капиталовите разходи.

За 2025-а те са планирани на 13.44 млрд. лева, което е над два пъти повече в сравнение с изпълнението за 2024-а. Като се има предвид, че според финансовото ведомство има дължими, но неплатени над 4 млрд. лева по извършени проекти, то увеличението е с над 3 млрд. лева. Е, точно от спестяването на тези капиталови разходи ще се пълнят отварящите се в бюджета дупки.

Накрая няколко бързи извода:

• Фискално устойчива ли е такава бюджета политика? Отговорът е: Не!
• Създава ли такава политика рискове за икономическата стабилност на страната. Отговора е: Да!
• Докога ще продължи тази политика? Отговорът е: Докато нямаме стабилно парламентарно дву-, най-много трипартийно мнозинство.
• Може ли такава политика да доведе до увеличаване на данъчно-осигурителното бреме? Отговорът е: Със сигурност!
• Кое е виновен за всичко това? Отговорът е: Българският избирател!